Светлината се процеждаше през мръсните стъкла на уличните лампи. Жълтите й проблясъци осветяваха осовата линия на сивия асфалт. Беше студено. Той понакуцвайки продължи към автобусната спирка. Якето беше тънко. Потрепери в него. После раздвижи пръстите на премръзналите си крака. Колената го боляха. Спирката беше потрошена. Всъщност повечето бяха такива. Край него профуча лъскав Фолксваген. Нов и сребристосив. От вътрешноста му кънтеше музика. И сигурно беше топло вътре. Шофьора изхвъли недопушения фас през открехнатия прозорец . Вятъра го подхвана, разтърси и падна до него сред сноп от искри. Изпсува. Автобуса се появи с леко дрънчене. Спря и вратите се отвориха със съскане. Той с мъка повдигна болния си крак и стъпи вътре. Успя някак си да се дотътри до седалката. Шофьора го погледна с бездушен, уморен поглед как се строполява и въздиша. Потегли бавно, набирайки скорост по нанагорнището. Беше мръсен автобус. Като почти всички. Като мястото, където живееше и към което го отвеждаше сега. ...