Човек на покрива

Не бях минавал по тази уличка , но така се получи че трябваше да мина,защото съседната  беше затворена.Някаква стена на  сграда беше паднала и беше затрупала две момичета, а се предполагаше че има още затрупани и ранени, защото в сградата имало работници.Наоколо се бяха насъбрали хора и гледаха любопитно.Не обичах да наблюдавам човешки трагедии, затова минах по съседната улица,като се молех тайно да няма още пострадали.Стъпвах бързо по мокрия асфалт и гледах да не цопна в някоя локва.Внезапно пред мен локвата се разплиска от паднал над главата ми камък.Спрях се стреснат и погледнах  нагоре.Нищо чудно и някоя друга сграда да почнеше да пада в този район.Слава богу нямаше такива изгледи.Сградата покрай която минавах беше наскоро построена и блестеше със своята чистота и хармонично разположени кокетни тераси със веещо се пране върху тях.Още едно камъче се изтърколи по покрива и цопна в локвата до мен.Отстъпих още назад и го видях.Човекът стоеше на ръба на покрива и гледаше някъде в далечината.Беше облечен само по бяла фланелка и къси гащи  от вида седем осми.Проследих погледа му и видях че на съседната сграда влюбена двойка се целуваше под кокетно чадърче ,под което имаше пластмасова масичка с питиета .Явно бях попаднал на поредната влюбена двойка и на поредния воайор!...Понечих да тръгна, но човекът от покрива разпери ръце и ги вдигна над главата си като за скок.Изтръпнах!Дали не беше някой самоубиец?!Огледах се безпомощно.Наоколо нямаше никой.Всички се бяха струпали на съседната улица,където бяха дошли репортери с камери за да заснемат трагедията.Подсмихнах се тъжно.Поредното покачване на рейтинга.За сметка на поредната човешка трагедия.Отразяваха новините, но всъщност на никой не му пукаше!Онзи на покрива продължаваше да гледа целуващите се и леко се поклащаше сякаш се канеше да скочи!През главата ми премина мисъл да се обадя на 166 или 160, но докато дойдеха…Онзи можеше да скочи.За сега само се готвеше.Чух го как силно въздъхна и видях как затвори очи.В миг адреналинът ми се покачи и без да мисля се затичах към сградата.Входната врата беше заключена, но аз бързо натиснах един от звънците .

   -Кой е – чу се старчески глас.

   -Отвори че съм забравил ключа си.

   -Кой си ти – попитаха в отговор, но вратата се отвори преди още да взема да обяснявам.Това е то!Доверчив народ сме!...Но нямах време да правя психологична характеристика на народа си, защото и аз бях същия…доверчивец.Затичах се нагоре по стълбите като се молех вратата към тавана да е отворена.Стига онзи на покрива да не я беше заключил.За по малко от минута преминах четирите етажа и изплезил език се насочих към петия - тавански.Врата беше отворена.Капандурата също.Желязна стълба водеше към покрива.Заизкачвах се бързо като се стараех да стъпвам безшумно.Показах главата си на покрива и внимателно се огледах.Скачачът никакъв не се виждаше.А може би вече беше скочил?!Усетих как гърлото ми пресъхна.Измъкнах се на покрива и внимателно тръгнах ,макар че опасност нямаше,  защото той беше равен и пригоден за вървене.Заобиколих една редица от комини и видях скачача.Той тъкмо заемаше нова поза разперил ръце в страни.Тялото му леко пружинираше .Беше застанал на пръсти.Май се готвеше да скочи.Ако извиках можех да го стресна и да полети надолу.Ако не извиках пак щеше да си скочи….Докато се чудех какво да правя,той се обърна към мен и ме погледна.Лицето му придоби учудена физиономия, но после се ухили.Сложи пръст върху устните си и посочи към отсрещния покрив.Младежът вече беше започнал да разсъблича девойката и двамата бяха останали само по бански.А тоя на моя покрив си  беше чист самоубиец - воайор!

   -Ела-помаха ми с ръка той и затвори очи като размаха ръце.

   -Недей!-изтръгна се от залепналите ми устни и той стреснато погледна към мен.

   -Какво?

   -Не го прави!

   -Какво?-възмутено ме погледна той.-Кой си ти ?...Ще правя каквото си искам, бе, еййй!!!Животът си е мой!

   -Не си заслужава!-опитах се да го разубедя аз като пристъпвах леко към него и се чудех как да му попреча да скочи.

   -Кое не си заслужава!-отново ми се изцъкли насреща оня.-Знаеш ли какво изпитвам.Знаеш ли?А!?-и ме изгледа страшно.

   -Не, но мога да предположа.Не си заслужава да скачаш заради една жена.

Оня ме погледна смаяно и загуби равновесие.Ръцете му замахаха отчаяно във въздуха.Втурнах се по покрива към него, но той вече летеше към земята.След секунди се чу трясък  и аз се затичах надолу по стълбите.В главата ми се редуваха страшни картини.Излетях като светкавица през вратата и …попаднах пред святкащите обективи на репортерите.

   -Кажете вашето име-започнаха да ме питат те.От къде сте?С какво се занимавате?

   -Човек падна от покрива – опитвах да си пробия път аз.Оставете сензациите за после!Може да е още жив!Бързо извикайте линейка!

   -О. жив е и още как!-развикаха се те и ме помъкнаха навън .Стъписано ги последвах.Пред кооперацията имаше огромен надуваем дюшек, а в средата му се излежаваше …човекът от покрива.Той ме погледна и ми каза усмихнат!

   -Извинявай брат ми!Скрита камера!

Идваше ми да го убия!Но трябваше да убия още няколко стотици, защото те също правеха скрита камера на целия народ и ни гледаха сеира, карайки ни да се качваме по покривите!…Шантава работа!