Човек с чувства... Съществува ли такъв в днешно време? Има ли някой, който да е запазил човешкото в себе си? Някой, който да не се е продал, спекулирал, интриганствал и какво ли още не. Ако аз видя такъв човек, бих го поздравила. Защото на мястото, където другите държат омразата, скандала, завистта и лъжата, този човек има сърце. Иска ми се да познавах един такъв, който да не се бои да изрази мнение и чувства без страх от мнението на околните.

  Аз самата се страхувах да кажа всичко, което исках, навреме и сега плащам за грешката си. Познавам доста хора, които се обличат, ходят или говорят по даден начин само защото „всички го правят”. Отново и аз бях такава. Нещо малко ме промени и аз разбрах какво е да бъдеш себе си заради теб самия, без да чакаш нечие одобрение.

  Думите, чувствата, мислите и всичко друго, което трябва да бъде споделено, трябва да се сподели навреме. Времето е сила, която или ще е на твоя страна, или ще е срещу теб, или ще засили всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл, или ще убие всичко и ще остави само болка като спомен за нещо отдавна съществувало.

  Хората, които захвърлят себе си и слагат маски само заради одобрението на околните. Красотата е в нас самите, няма защо да я закриваме. Манипулираме другите, за да постигнем целите си, лъжем, за да бъдем по-добри от другите и забравяме душата си някъде там сред лъжите и интригите.

  От собствен опит казвам на всички, които са на път да станат едни жалки клонинги, които никой няма да помни, да запазят уникалното и красивото в себе си. Да бъдат себе си, без да им пука кой ще ги хареса и кой не. Ако не ги оценяват заради това, което са, значи няма да ги оценят никога. И когато утре тръгнат да си слагат маската, нека се сещат, че се губят и изчезват в тълпата. Всички стават едни черни еднакви точки.