(непосветено)
Обикновено напускам читалнята, когато започнат да гасят лампите. Тогава идва администраторката и вежливо ми обяснява, че времето е изтекло и трябва да затварят. Това се повтаря всяка вечер, с изключение неделята, когато библиотеката не работи. Администраторката е наясно и не ми се сърди, че забравям да си тръгна. Те по принцип ми имат респект и причините не ми са известни, но обикновено се стараят да стоят по-настрана от мен; отдавна съм го забелязал. Аз съм от категорията четящи и това, че странят от мен е дребна подробност; идвам тук, за да чета книги. Само това правя и то ми е достатъчно. През ръцете ми са минали безброй томове; няма начин да ги помня всички, но е най-малко рекорд на Гинес, защото, ако имаше Господ, вероятно би изритал поне половината автори от рая по чисто санитарни съображения. Предпочитам да съм добър читател, отколкото лош автор, макар че напоследък пропорцията се измени тотално в полза на последните – тоест – авторите станаха повече от читателите. ...