Погледите ни се срещнаха,.. тя сякаш виновно наведе очи...
- А ти Жана, как си,.. все още във фамилната крепост,..как се чувстваш
- Какво за мен Пиер - очите й ме погледнаха, любопитно или тъжно - Има една възраст, в която си мислим , че всичко ни е разрешено и не взимаме мнението на по-възрастните....
Спомняш ли си , имаше движение на хипитата, неподчинение към всичко,.. увлякох се...
Събира ме се из пещерите нагоре по течението на река Ювон,.. долината на Ювон, не сме ходили с тебе там,..От начало пеехме, веселяхме се покрай огъня или прегърнати по двойки си мечтаехме нещо,...после някой донесе бира,.. после цигари,.. странях от тези неща. Забелязах момче също да страни,.. тогава казваха на всичко това сексуална революция,.. да , но аз забременях и това момче след това изчезна.
Безизходица,.. училище, семейсво позор. Баба и бядо ме спасиха, разказах на тях, те склониха нашите.Родих момиченце, Мариана,.. символът на Франция.. бях все още дете, в ръцете с дете...Постепенно превъзмогнах ...