Искам да пиша за нещо, което ме притеснява от дълго време. Човешките отношения и по-точно приятелството...
Това е нещо, което винаги ме е занимавало. Ето защо моята искреност ме задължава да го изразя писмено и да го споделя. Материализирането на собствените ми мисли върху лист хартия ми носи няколко много важни за мен неща: Аз го споделям, което донякъде посреща нуждата ми от аудитория (при изпълнението на сегашната ми роля) и естествено от съпричастност, което пък идва от стремежа на индивидите към съединение и колективност. Разбира се, така се чувствам и по-уверена в себе си - написвайки го, аз се заставям да бъда по-твърда в позицията си и да не се отмятам лесно впоследствие. По принцип това, което пиша не е адресирано към конкретна публика, пиша за себе си. По някакъв странен начин живея живота си от две различни гледни точки. В единия случай съм участник, а в другия наблюдател. Дали това не е начален стадии на шизофрения? (Но какво всъщност е шизофренията? Мисля, че обикновено на ...