Тиха зимна нощ. Снегът се сипеше нежно като в приказка. Тази вечер беше Бъдни вечер. Семействата се събираха на трапезата с нечетен брой ястия, както традицията повелява. Разговаряха помежду си и на лицето им се изписваше спокойствие и блаженство. С нетърпение чакаха Коледния ден, когато детски смях щеше да изпълни къщите.
Сред цялата тази идилия в голям светъл апартамент живееше Христо. Той беше заможен предприемач. Можеше да си позволи най-хубавата вечеря , най-хубавите питиета, най-хубавите подаръци, но нямаше с кого да ги сподели. На лицето му се четеше самотата и копнежа за някого, с когото да размени две думи.
Седеше сам на богато отрупаната маса и мислите се блъскаха в главата му. Трябваше да направи нещо, за да промени живота си - кариерата му беше успешна, но душата празна. Не знаеше от къде да започне и макар да му се стори глупаво в полунощ си пожела съдбата да го дари с щастието, за което мечтаеше.
На другия ден беше Коледа. Навън снегът продължаваше да се сипе на парцали.
...