"И най-добре премислените сметки на мишките и хората не носят нищо освен болка и страдание..."
Робърт Бърнс
Добър вечер, мило мое чудовище! Гладно ли си? Не се бой, ще те нахраня. Винаги го правя. Всяка вечер. Лягам на дървения нар, изгасям свещта и оставям острите ти зъби да смилат просмуканата ми с бира и водка плът на атоми и молекули. Тайничко се надявам, че някоя вечер ще се отпусна в твоите прегръдки, а на сутринта един от двама ни ще е мъртъв. Или на теб ще са приседнали сълзите ми и дълго трупаните отровни женски приказки, отложили се като силнозаразен отпадък по сърцето ми, или на душата ми ще й писне и най-накрая ще отлети от това скапано и обременено с грозота и възраст тяло. Всеки път обаче греша. И двамата с теб продължаваме да живеем, без да знаем защо, с надеждата за поредна порция плътска храна/алкохол на следващия ден. Вегетация, а не живот.
Понякога наистина съжалявам за душата си. Беше добра душа, съчетала в себе си поет, магьосник и влюбен човек... всъщност, това ма ...