Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? Защо? Защото животът ни е един голям въпрос, на който всеки ден търсим отговор.
А времето ни погубва. Времето минава бързо, дори в момента когато четете това живота ви тече. Затова трябва да го изживеете пълноценно, красиво, истински. Когато плачете, не взимайте решения и не прощавайте, когато сте щастливи. А какво е прошката? Прошката трябва да се заслужи. Трябва да имаме сила и воля за да простим грешка. Но всички хора сме грешни. Всички сме имали чувството, че сме безполезни. Но не е така, вие сте специални! Всеки един от нас е специален и уникален! Всички сме изживяли несподелена любов, загуба, предателство. Краят е близо, живейте сега, защото ВРЕМЕТО лети.
© Мъченик на Изкуството Todos los derechos reservados