Чувствам те! Другото е,, вятър,,.
Помня усмивката ти! Виждам и сега, как плавно, леко струйка се спуска по лицето ти. Чувствам, виждам погледа ти, светъл, прозрачен, потъващ в очите ми! Чувствам те, близо! Другото е,, вятър,,. Това е смисъла! Вярвам ти!!
И ако сега не е лято, ще взема дните от нашето лято. За мене! А сутрин, вместо да виждам слънчеви лъчи, виждам тебе. Горд и Недостижим! Знаеш ли, обичта ми към теб, става пухкава с въздушни мехурчета. Те летят към тебе. Вятърът им помага. Моята ласка е вътре в тях!
Ти стоиш невъзмутим. Ами да! Как да вярваш на думи измислени?! Ти чувстваш!
Защото и в чувствата имаш дисциплина. Редуваш мълчание, чувства, дълг.
Догонвам те! От страх да не извървиш любовта си без мене. Е... да кажа.. с някоя Русалка. Страшничко е. Постъпвам, като безпомощна. Ревност!! Знаеш ли, че тази дума е свещенна. Страшничко е. Дано й теб не те за стигне. Сам не можеш да се избавиш от нея.
Лятото беше,, жарко,, за мене. Ти почувства ли? Самота! След като скрих нашите ...