Писнало ù беше на Руска от просяци. Да са един или двама, добре, ще помогне, ама те се навъдиха много. И нахални, нахални... Уж просят, пък те преджобват, без да се усетиш! Ето сега и тази – даде ù парче хляб и три-четири домата скъса от градината, а тя напира да влезе в двора и все мънка „Дай, кака, някой лев!” Накрая не изтърпя, изгони я. Циганката промърмори нещо под носа си и я погледна с такива лоши очи, че Руска изтръпна. Мина ù през ума, че беше слушала да разправят за циганските клетви – когото прокълнели, на място попадала клетвата и тежко му и горко. По-лоши от магия били циганските клетви. „Дано не ме е проклела, дано!”, помисли си със свито сърце. Ама пък защо да я кълне, нали прояви човещина, не я върна, хляб ù даде, не я остави гладна да си ходи.
Вечерта я заболя главата и веднага пред очите и се яви злобния поглед на циганката. Разказа на мъжа си за циганската клетва, а той, Петър, само се изсмя.
- Бива ли, жена, да си толкоз наивна и глупава? Че то, ако всяка циганка мо ...