Керанка изпираше дрехите на чешмата в двора. Слънцето вече се беше изкачило високо на хоризонта, а лъчите му се отразяваха в черната ѝ коса, небрежно пусната от двете страни на лицето ѝ. Мине не мине време и момичето ги приглади с мокра ръка назад. В този момент се откриваше красивия овал, меката кожа с матов оттенък и искрящите очи. Старата циганка седеше на трикрако столче, недалече от момичето и внимателно проследяваше озаряващите лицето ѝ за секунда усмивки. От известно време беше доловила дяволити пламъчета в катранно черните очи на дъщеря си.
- Керанке - подхвана я дъртата - чини ми се, че си дигнала опашка. Май ти е време да те годяваме, а?
- Стига ма, мале! - отвръщаше дъщерята и бързаше да сведе лице над прането.
- Стига, стига-а-а, ама май не е на добро това стига! Нали знаеш, че трябва да се опазиш честна? Ако те върнат като второ качество, баща ти ще ни отреже главите. Такъв срам в нашия род не е имало, а ти нема да си първата. Довечера ще подреча на баща ти мъж да ти дири! ...