Стоя... гледам как изгаря цигарата... как чашата с вино се изпразва
и си мисля как е в душата ми.. вредно като цигара, опияняващо като чаша вино..
Слушам песни, които описват душата ми.. стоя на тъмно и се чудя толкова ли е тъмно в душата ми?
Мисля си за теб.. а знам, че не трябва..
мисля си за ръцете ти.... тези ръце, които са ме изгаряли при всеки допир..мисля за теб и мен..
мисля си че няма смисъл и го знам... знам, че си вредя с теб както с този лош навик с цигарите..
нима съм пристрастена към теб както към цигарата и виното всяка вечер..
какво ми даваш ти? Страннико.. какво даде ми, че сгреших с теб и пренебрегнах любовта? С какво обърна всичко в мен..та всеки ден оставям те и връщам се..
и знам че накрая пак ще си остана сама с цигарата и виното и моята така обърката душа..
знам че си за малко дошъл си да покажеш звяра в теб... да покажеш как обичаш тялото ми но колко трудно е да обикнеш душата ми...
и разбирам те Страннико..душата ми е затворена.. ранена и лекувана.. крехка и желязна..
зла и добра..
днес искам те и мразя те..
© Вилияна Джамбазова Todos los derechos reservados