Звездата Бетелхайзе  скоро ще се превърне в свръхнова… През последните години тя е загубила кръглата си форма, стремително сплесквайки се в полюсите, а на екватора все още се държи от центробежните сили. Това е ясно доказателство, че е само въпрос на време, вероятно месеци,  да се превърне в свръхнова. Бетелхайзе се намира в съзвездието Орион –  малко по-високо от линията на трите ярки синкави звезди в пояса му. В момента е в стадий червен гигант. Следващият етап е взрив и превръщане в свръхнова.        

                                                                                           marica.bg, 2012 г.

                                                Наблюдателната зала на Спиралния ръкав

    „Каква досада!“, си каза за пореден път ангелът Бета, докато прокарваше детектора за аномалии по перата и бялата въздушна материя на дрехите на поредния пътник.

  „Имаш нужда от почивка, правиш прекалено много грешки напоследък, пращам те на Бетелхайзе, да помагаш при евакуацията“, му каза Координаторът и дори не рачи да изслуша възраженията му.

   „Много грешки! Как така много грешки?“, възмути се вътрешно наблюдателят. „Само една малка грешчица – пробив в изолацията на перата. На всекиго може да се случи. Е, сега свят Бета е застрашен да изчезне, но нали има Чистачи, не всичко е загубено! А той – веднага: ‘Марш в Транспортната зала на Бетелхайзе, отстранен си за неопределено време!’ Що за безсърдечен перфекционизъм!“

  Детекторът в ръката му неочаквано изпиука и опашката от бавно придвижващи се към завесата от силови полета ангелски същества замря. Наблюдателят погледна показанията на уреда.

 – Така, да видим какво имаме тук – промърмори той и усети как перата на ангелското същество пред него настръхват от притеснение.

  Беше от низшата йерархия – от Началата или пазител.

  – Два чифта февруарски Леониди, слънчеви петна – пет броя, четири бутилки квантов вакуум. Конфискувам едната, разрешени са само по три.

  – Ама… – понечи да възрази ангелът, но наблюдателят му се сопна:

  – Млък! Не искам да чувам и дума! Една бутилка в повече, това е дреболия – продължи той. – Трябва да има още нещо!

   Отново прокара детектора по гънките на дрехата. От джоба на свитото от страх същество се проточи тънка струйка дим и се подаде върхът на назъбен конус. Конусът потрепваше и от време на време избълваше поточета огнено, обвито в пара полутечно вещество.

   – Аха! Ето какво било – вулканче! Едно истинско, натурално вулканче с всичките му там лави, пушеци и земетресенийца. Как можа да си помислиш, че ще можеш да го прекараш контрабанда?

  – Но това е хоби, само за забавление, не работя с него! – оправда се съществото.

  – Има си хас да работеше! Тогава щеше да си дяволоид, а не ангел. Никакви дяволски атрибути у ангели, разбра ли? Никакви! Дори и за забавление. Трябва да сме чисти като вода ненапита!

  – Но нали костите поддържат плътта! Не може ли да направите изключение? Няма да злоупотребя!– угоднически се заумилква ангелът.

  – Не ми излизай с тия клишета! – ядоса се наблюдателят. – Вече си злоупотребил! Щях да си затворя очите, но сега вече ще те докладвам. Следващият!

  – Но… – понечи да възрази пак съществото, но охранникът на Транспортна вече се приближаваше. То покорно се подчини на жеста му и тръгна след него.

  – Контрабандисти! – промърмори, все още ядосан, ангел Бета. – Не си дават сметка какво могат да причинят на Плана с тези своеволия.

  – Здравей, Бета! – сепна го мелодичен и страшно познат глас. – Откога не сме се виждали!

  – Салатиела! Каква изненада! Не знаех, че си в тази група за евакуация.

  – Да, дойде и моят ред, най-после!

  Ангелът Бета автоматично прокара детектора по дрехата на сияйното същество.

  – Все още си красива, архангел те взел! Всъщност архангел наистина те е взел – разбрах, че си се омъжила.

  – Да, Бета, защото ти се ожени за работата си в Наблюдателната зала! Обадú ми се, когато дойдеш в Новия свят. Съпругът ми има неизчерпаемо количество нектар и амброзия. Сам си ги приготвя. Ще ни бъде приятно да ни погостуваш!

  Ангелицата се завъртя грациозно около оста си, развявайки бялата си, ефирна дреха и оставяйки след себе си дъх на жасмин и пролетен бриз, се скри зад завесата.

  – Леле, какви пера, какви метеорити! – въздъхна Бета и се обърна пак към опашката:

  – Следващият!

  Следващият беше солиден, улегнал на вид ангел с авторитетно изражение, множество очи и добре поставен тембър на гласа.

  „Без съмнение – серафим“, си каза Наблюдателят и продължи много по-меко и любезно:

  – Оттук, господин серафим, ще отнеме само секунди!

  Понечи да прокара детектора по дрехата на серафима, но той внезапно засия още по-ярко и … изчезна!

  В кабинета на Координатора на Наблюдателните зали холофонът зазвъня на пожар. На екрана се появи, разтревожено и смутено, лицето на ангел Бета.

   – Какво има? – попита недоволно Координаторът. – Ако ми се обаждаш да ме молиш да ти съкратя наказанието, няма да стане!

  – Не, не, знам, че няма да го съкратиш. Случи се нещо. Един серафим изчезна. Току-що!

  – Ох! – простена Координаторът. – Мислех, че повече няма да се случва. Ангел не е изчезвал от има-няма няколко века. Провери и го включи в списъка. И се увери, че не е на някой от Световете, чу ли? Не го слагай при възнесените, докато не си сигурен, че не е на Световете. Кажи и на останалите наблюдатели, нека ти помогнат. Е, този път спечели, офицер Бета, връщаш се в Залата. Наказанието ти приключи!

  – Какво става с ангелите, когато изчезнат? – полюбопитства октопусът, докато току-що пристигналият ангел Бета ровичкаше из файловете със списъци и напрегнато се взираше в екрана на Света пред него.

  – Някои се възнасят, а други се появяват в някой Свят, – обясни му сфинксът Гама. – Помниш ли, казах ти за сър Исак Нютон и стружките. Принципът е същият. Когато Планът е застрашен, това действа като своеобразен магнит и привлича ангел, който се появява и се намесва, за да не пострада Планът. Но това става изключително рядко. Другият случай е, когато ангел се възнесе. Той просто изчезва. Не се появява нито на Световете, нито в останалата част на Вселената. Изчезва.

  – И сега някой е изчезнал?

  – Да, един серафим. Те са от висшата йерархия. Трябва нещо сериозно да застрашава Плана, за да привлече серафим в някой от Световете. Бета, с наша помощ, трябва да разбере къде се е дянал серафимът. Налага се да преровим всички Светове във всички Времена! Затова е толкова нервен. Много му се събра напоследък. Вземи един отрязък от архива на Световете Бета или Делта, аз ще проверявам Гама.

  Октопусът взе флашките на двата Свята и се задълбочи в проучване на екрана на резервния квантов компютър. След около пет минути вдигна глава:

  – Мисля, че открих нещо!

  – Какво, толкова бързо? – сфинксът невярващо се взря в пробягващите по екрана кадри. – М-да! – каза след малко. – Късметът на начинаещия. Поздравления, колега! Наблюдател Бета, намерихме го!

  Останалите наблюдатели се скупчиха пред екрана. А там се виждаше град със средновековни улички, търговски лавки и работилници, крепостна стена и старинен площад с фонтан. На площада се извисяваше базилика с внушителни размери и правоъгълна форма, с фасада от бял мрамор, с ред колони отвън и отвътре. В една от пищните зали с бели стени и позлатени орнаменти, с  под, покрит с черно-бели успоредници и множество картини по стените, скулптури и три тържествени органа, на една от стените на апсидата се виждаше картина, а на нея – старец в бяла дреха, повален от беснеещи войници. Ръцете и лицето на мъжа – вдигнати нагоре към ангел с перо в едната ръка и венец в другата. Крилете на ангела, разперени защитаващо над сцената, заемаха почти цялата горна част на композицията. Дрехата му сияеше в ярки жълто-оранжеви цветове. В дъното – стълбище с арка над него, дали мост или част от храм, не беше ясно.

  – Каква е тази картина? Къде е? – прошепна благоговейно Наблюдател Гама и се обърна към октопуса.

  – „Мъченичеството на св. Иоан, епископ на Бергамо“ – издекламира октопусът. – Намира се, разбира се,  в Бергамо, в катедралата „Дуомо“, посветена на Св. Александър, покровителя на града. Нарисувана е през 17 век от Джовани Батиста Тиеполо, венециански художник и майстор на фреската и гравюрата… Какво, интересувам се от средновековно изкуство, хоби ми е! – отговори той на изненадания поглед на сфинкса. – Имам специален афинитет към италианските художници. Доста интересна личност е този Джовани Батиста Тиеполо.                                                            

                                                               Милано, някъде около 325-30 г., свят Бета

  Огромна тълпа се беше събрала на главния площад в Медиоланум¹. Предстоеше да се изпълни смъртно наказание – посичане с меч на един от размирниците в Западната римска империя – центурионът² от войската на император Максимиан – Александър, който беше дръзнал да приеме новата християнска вяра. Не се бе подчинил на заповедта на императора и не се бе поклонил на идолите, а ги бе потъпкал с презрение пред очите на венценосния. Затова трябваше да умре. Тук и сега!

  Изведоха непокорника, в изпръскана с кръв войнишка туника и с белези от мъченията, на които бе подложен в мрачната и зловонна тъмница в продължение на дни. Тълпата притихна в очакване на зрелището. Палачът вдигна меча.

  В този миг въздишка като полъх мина през множеството. Изви се вятър и слънцето помръкна. Палачът застина с вдигната ръка. Над площада се спусна фигура на мъж в жълто-оранжева роба, с криле, които заслоняваха слънцето. В едната си ръка държеше перо и докосна с него челото на пленника, а в другата – някакво блестящо украшение, от което се сипеше фин, сребрист прашец, който вятърът разнесе над тълпата.

  И всички, с изключение на провинилия се центурион, замръзнаха, сякаш се вкамениха. Ангелът покри с крилете си войника и двамата изчезнаха. След няколко минути зяпачите на площада се размърдаха, палачът спусна меча и се заоглежда стреснато. Но напразно! От центуриона и летящото същество нямаше и следа.

                                                    Пловдив, 14 април, 1928 г., Свят Бета

  Бившият ректор на Висшата семинария в Бергамо монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, нунций на Ватикана в България, бързаше към катедралата „Св. Лудвиг“ в Пловдив. Беше Велика Събота по православния календар. Папският нунций искаше да присъства на католическата меса в бароковата сграда в старинния град на брега на Марица.

  Тъкмо да прекрачи преддверието, увенчано с колони и каменни декорации, земята под краката му се люшна, всичко наоколо се затресе и отломки от фасадата с керемиди от покрива се посипаха наоколо. Двете кули отстрани се сринаха, сякаш бяха от картон. Едната колона на входа застрашително се наклони над монсеньора.  Нунцият нямаше време да реагира, всичко стана за секунди³.

  Но някаква сянка закри слънцето, нещо изсвистя, чу се плясък на криле и въздухът придоби странен сребрист оттенък, като че ли бе изпълнен със стотици проблясващи прашинки. Като пометена от невидима сила, колоната се отметна и падна на сантиметри от зашеметения Анджело Ронкали. После всичко утихна.

                                                                                                /Следва/

https://gallerix.ru/storeroom/1001685885/N/4231/

1. Медиоланум – Милано

2. Центурион – римски войник

3. По време на Чирпанското земетресение в България между 14 и 25 април, 1928, след ред трусове, най-силните от които с магнитуд 6.8 и 7.0, в Пловдив и околността загиват 107 души, 500 са ранени. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград.  7000 семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. 1/3 от Пловдив е разрушена. Едва завършена през 1927 г., новата триетажна сграда на Международната католическа болница в Пловдив също е пострадала. Партерът и външната стена на източното стълбище са напълно разрушени. Земетресението нанася огромни щети на музея към френския колеж в Пловдив.  Непокътнати остават къщите в Стария град. Останали са и къщите по проект на Йосиф Шнитер, който вече е използвал бетон. Епицентърът на един от трусовете е село Чалъкови. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. По-късно е застроено отново на по-високо място. Със средства от Ватикана са възстановени пострадалите католически сгради в Пловдив.