Вълновата функция получава по две числа за всяка точка от пространството. Вероятността електронът да бъде в миниатюрното пространство около тази точка е сума от квадратите на тези две числа. Казвам ви това, просто за да подчертая факта, че самата вълнова функция не е вероятност. Първо трябва да я повдигнете на квадрат. /Човек никога не знае кога може да се окаже притежател на вълнова функция. Би било срамно да не знае какво да прави с нея/.
Джим Ал-Халили, „Пътеводител в квантовия свят“
Повдига се на корен тишината,
цветът ú се разпуква в ясен звук.
За всичко е виновна дължината
в скъсеното вълнение – капчук.
Удивителния Вергилий,
„Събрани съчинения“
Хадес, наши дни
Персефина запуши с лапи ушите си, но натрапчивият шепот на ехото продължаваше да отеква в главата ú. Тя се опита да определи посоката на звука, но успя да установи само, че идва някъде от ъгъла, близо до мишата дупка, където в каменната настилка на пода имаше дълга, криволичеща пукнатина. В тъмницата цареше обичайният здрач и бившата господарка на „Гнездото“ се напрягаше да различи нещо повече от размазаните очертания по пода, но видя само, че пукнатината минава покрай стената и се губи в ъгъла.
„Това трябва да е живата Врата, за която ми каза Мишелъв“, си помисли Персефина. „Но за да проверя, трябва някак да се откача от тоя цирков клуп, на който вися“.
Тя се залюля, но постигна само нов удар в стената и нова цицина. Протегна се нагоре, хвана въжето над стъпалата си и дръпна с все сила. Нищо! Само кръстът неистово я заболя от усилието да се прегъне в толкова неестествена поза.
„Ако Матадор беше тук, щях да се сгъна не на две, а на двайсет и две“, си каза разсеяно тя, после гневът и унижението отново се обадиха и бившата принцеса започна да си представя как топва викащия за пощада кентаврус в казана с олово и безмилостно и с наслада го гледа как бавно се сварява.
„Този предател заслужава нещо повече от казан с олово, но за съжаление сега не мога да го накажа! Трябва да се махна оттук. Веднага!“
В този момент вратата на тъмницата се отвори и един призрак от стражата отвън пропусна някаква сянка с черен цилиндър, контешки сюртук с дълги пешове, втален кариран панталон и дълга опашка с риж пискюл накрая.
Алибей се приближи до висящата затворничка, побутна със закривен нокът дългото въже, спускащо се от олющения таван, завъртя господарката на Хадес на 360 градуса и после обратно. Поигра си така известно време, а след туй, без да обръща внимание на кръвнишките погледи, които му мяташе динозавърката, се дръпна към стената и седна на пода, кръстосал крака по турски.
– Защо не ме спуснеш още малко по-надолу, предател такъв, за да мога да те заплюя в лицето? – изсъска Персефина и се изхрачи на пода.
– Запази плюнката си за гениалните си творения! – каза насмешливо дяволоидът и посочи надрасканата стена.
Когато въжето спря да се върти, той погледна с безразличие избилата по лицето на венценосната тъмнозелена краска:
– Свалете я от въжето! – заповяда на призрака до вратата и след като нареждането беше изпълнено, махна с ръка на стража, който се поклони мълчаливо и излезе.
Неочасваният посетител погледа още известно време намусената повелителка на 50-те свята, която разтриваше схванатите си мускули, и процеди през зъби:
– Тъй, тъй, тъй! Какво неудобство, драга моя! Дали да кажем, че сметката е платена с лихвите и вече сме начисто?
– За какво говориш, Алибей? За Вергилий ли? Какво те засяга тоя смешльо и какво съм му причинила?
– О, малкият зелен стихоплетец въобще не ме вълнува, макар Емпуза и обкръжението му да имат някакви визии относно него и да го толерират! Интересувате ме ти и семейството ти... Юйлин. Струва ми се, че вече сме квит.
– Не разбирам, ти не познаваш семейството ми! Въпреки че сега, като си помисля, баща ми ме предупреждаваше за теб, имам пред вид, другият ми баща – Тай. Ох, чувствам се ужасно объркана с тези самоличности – Юйлин, Персефина, вече не знам коя всъщност съм… А ти за какво си дошъл, след като толкова предателски ме изостави при преговорите? Мислех, че си духнал от страх, но явно съм сгрешила – сдушил си се с тях! Защо?
– Стана много кръвожадна, Персефина! И това замъгляваше преценката ти. Доста е скучно да се общува с теб – изтъкана си от секс и насилие и това е твърде натоварващо. Пък и напоследък започна да вземаш погрешни решения – настрои враждебно и малкото си останали поддръжници. Предполагам, че е защото вече знаеш коя си. Всъщност, какво си спомняш от предишния си живот?
– Всичко е много смътно, но с течение на времето става по-ясно и изплуват все повече подробности. Една сутрин, преди няколко месеца, се събудих в спалнята си в „Гнездото“, до мен хъркаше Матадор, а аз се чудех къде се е дянал Деши и кой е тоя дръвник в леглото ми. После си спомних – смъртта на съпруга ми, загубата на детето, болестта на татко, Гърлото… Но Персефина не беше изчезнала, помнех всяка подробност и от нейния живот – детството в „Гнездото“, осиновителите си, Змийския остров, всичко! Сякаш в мен съжителстват две различни личности и аз съм всяка от тях. Това раздвоение понякога ме влудява. Като че ли виждам света от две различни гледни точки и всяка от тях е правилната. Започнах да се колебая в решенията си, едната част от мен ме възпираше, а другата викаше: „Давай, само така!“. Случвало ли ти се е, вършейки нещо, да изпитваш едновременно и отвращение, и наслаждение? Страх ме беше да сляза в тъмницата. Юйлин се ужасяваше от гледките там, а Персефина се забавляваше. Потисках несъзнателно някои от спомените на Юйлин, защото те ме измъчваха, но винаги се появяваше нещо, което ги възкресяваше. Затова толкова се разгневих на роклята на Сюе. На Персефина не ú пукаше, тя никога не беше носила подобна рокля, но Юйлин помнеше Деши – беше облечена в подобна рокля, когато той ú направи предложение, и този спомен ú причиняваше болка. Персефина реагира, без много да се замисля, инстинктивно и зло, а Юйлин има съвест и се колебае. А аз въобще не мога да примиря двете. Преди се подигравах на Вергилий, че е емоционално нестабилен и уязвим, сега аз се чувствам по същия начин. Дори прописах стихове!
– Никога не знаеш от коя тъмница може да изскочи поет – каза тихо Алибей.
– Но ти защо взе страната на Емпуза? Аз може да съм нестабилна и противоречива, но съм същество от плът и кръв, а Емпуза… та той е квант1, за Бога! Досега динозаврусите удържаха призраците, а сега квантовете ще станат неуправляеми. Знаеш, че нашата цел е само вземането на властта от страна на Мрака, но не и унищожението на живота. А за немъртвите никога не можеш да си сигурен какво имат наум. Може да пратят по дяволите всичко живо. Напълно са способни! Как можа да им помогнеш да узурпират Хадес?
– Ние с теб сме живи същества, но забравяш нещо, Персефина. Има един, който живее на границата между двата свята – долният и горният, и който половин година е студен и неподвижен камък, а другата половина – същество от плът и кръв! Тялото му е мезоскопска система2 и не е пригодено нито към макро-, нито към микросвета. И ако за да живее той, се наложи да загине всичко живо, какво пък? – очите на Алибей бяха безжизнени и мъртви и динозавърката неволно потръпна от ледения полъх на страданието, което се таеше дълбоко в тях и напираше да залее сякаш целия свят.
– Дун! – прошепна Персефина. – Правиш го заради сина си.
– Правя всичко за него – отговори хладно Алибей. – И никой не би могъл да ме упрекне заради това. Прекрасно знам какво влияние имат призраците върху тъканта на битието. Те са квантови същества и някак се изхитрят да съществуват и в своя, и в нашия макросвят. И да му влияят.
– Но ти притежаваш брошките и не се притесняваш да ги използваш, а те са също от долния свят!
– Брошките до известна степен ми се подчиняват. Те ме пазят и от дифузията. Тя не ме засяга. Но за целта ми трябва одобрението на Емпуза. Ако той реши, може да направи така, че брошките да станат абсолютно безполезни. Вплел се е с тях3. Аз нямам защитата на наблюдателите от Светлите светове като Мирабела. А дори и тя не е имунизирана от неговото влияние. Заради него един архангел остана без криле и бе превърнат в човек.
– Това дело на Емпуза ли беше? Мислех, че авторката ни просто е глупава!
– Въобще не е! Но я изпуснаха за малко. Габриел се поддаде на чувствата си към нея и свали гарда. Емпуза веднага се възползва. Забеляза ли цвета на очите му?
– Какво за тях?
– Сини са!
– Е, и?
– Виждаш ли, дори не помниш! Преди бяха жълти. Емпуза причинява дифузията, настройва се на честотата на определен обект и го променя. Променя реалността. Нарича се квантово изместване или квантов скок4. Той вижда всички вероятности едновременно и насочва събитията, накъдето му скимне. Ние, съществата от Световете извън Земята, също ги виждаме, но не можем да ги контролираме. Емпуза е в непрекъсната връзка с брошките. В Светлите светове влиянието му е ограничено, защото наблюдателите му противодействат. Но синята брошка е у Мирабела. Щом очите му са сини, това означава, че се е синхронизирал с нея. И е повлиял на поведението на самата писателка. По всяка вероятност някой от ангелите вече я е освободил, защото иначе тя щеше да умре – в нашия макросвят същества и хора могат да съществуват само в едно от двете състояния – живи или призрачни, но не и в двете едновременно. Затова котките на Шрьодингер излизат толкова рядко от тесарактите си. Синът ми в известен смисъл е уникален заради дефекта в ДНК-то си. И затова е толкова трудно да бъде опазен жив. При него всяко от двете състояния, ако е постоянно, води до смърт в единия случай или дезактивация в другия. А последствията от фокусничествата на Емпуза със синята брошка са налице – Габриел все още е човек, Световете са станали доста по-нестабилни. Сума ти динозавруси измряха по време на метежа, бяха дезактивирани много призраци и чеширски котки. Наблюдателите може да са доволни сега, но това е временно. Ще видиш!
– Добре, какво искаш от мен? Ясно е, че си взел решение и няма да го промениш. Аз къде съм в картинката?
– Трябва да изчезнеш от картинката, Персефина. Буквално. Ти не си нужна на Емпуза и той ще те убие. Засега има прекалено много належащи неща за вършене и те е „отложил“. Просто се махай оттук!
И преди Персефина да успее да реагира и да зададе някой от напиращите у нея въпроси, Алибей се приближи, пъхна скришом нещо в кожения джоб на надипления ú хълбок и махна на стража през тъмничното прозорче.
– Смяната на стражите става в полунощ. Имаш около пет минути, през които никой няма да те наблюдава. Използвай ги разумно – прошепна той и излезе, преди озадачената динозавърка да висне отново на въжето с главата надолу, с мисли, витаещи като тъмен облак около люспестото ù чело и с току-що придобит остър кремъчен нож в джоба на зеленикавата си туника – кожа.
/Следва/
https://www.youtube.com/watch?v=2eVlfW9ws7E
https://www.youtube.com/watch?v=uuwfgXD8qV8
1. Квант – Във физиката – минимална порция, доза енергия. Тук е съкратено от същество от квантовия свят.
2. Мезоскопска система – междинна система, в случая – между макро- и микросвета.
3. Квантово вплитане /физ./– една от характеристиките на квантовите частици. Ако две частици си взаимодействат, настъпва ефектът нелокалност – те стават свързани и влиянието върху едната се отразява на другата, независимо от разстоянието на което се намират.
4. Квантово изместване – термин, измислен от мен по подобие на термина квантов скок, който представлява преминаване на елементарна частица от едно квантово състояние в друго. Аз го пренесох в макросредата, като съзнателен и насочен /от страна на Емпуза/ колапс на някоя от възможните реалности и избор на друга. Квантовото изместване в романа е причина и за дифузията /също измислена/, при която реалностите проникват една в друга и взаимно си влияят.
Бележка на Мирабела Йорданова: Поради ограничените познания по квантова физика на поета Вергилий горецитираното му четиристишие да се разглежда само като художествено произведение, а не като документ с научна стойност.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados