Функцията на Хартвиг… и цялата дясна част като че ли никога не я е имало… Кухините се получават симетрични по оста… А интегралчето изобщо не е нула! Тоест миличкото ми интегралче до такава степен не е нула, че величината му е съвсем положителна… Но каква картина, каква картина се получава! Как не го загрях отведнъж!

                   А. и Б. Стругацки, „Милиард години до свършека на света“

  Светлината никога не следва криви пътища, нито се огъва в сянка.¹

                                                                                        Исак Нютон

                                                         Ухан, Свят Делта, февруари, 2020

  Бележката, оставена от Джиа, си стоеше на масата до хибискуса – Тай съзнателно не я прибра. Билките, които му беше донесла, помагаха за температурата, хремата и болките в гърдите, но умът му продължаваше да е мътен и несигурен, с периодически звънтящо ясни, както преди болестта, периоди и внезапни влошавания, които оставяха тежка, макар и нетрайна следа в съзнанието му и неприятен метален вкус в устата.

  Бележката му напомняше. Къде е Джиа, Джиа е добре, Джиа се е погрижила за него, Джиа ще се върне. Това беше важното. Даваше му опорна точка, която го държеше на повърхността на неопределената безтегловност на Съществуващото като сигурна и неотменима котва.

  Домашната помощница, която съпругата му беше наела, беше пенсионирана медицинска сестра и се грижеше за домакинството и за самия Тай – готвеше, чистеше, даваше му лекарства, вареше му чай от билките и следеше да не забравя разни неща. Но вечер и през нощта старецът оставаше насаме с мислите и тревогите си, които сега изглеждаха някак абстрактни и незначителни – Джиа се беше върнала!

  Тай покри краката си с карираното одеяло и придърпа креслото към компютъра.

  – Добре – измърмори той, – нека разсъждаваме стъпка по стъпка: Имаме комплексното уравнение на Шрьодингер² с моите модификации и числото на Фейгенбаум³ за екстраполацията. Хаотичните вълни се подчиняват на същите закономерности, както макровълните, но приличат и на вълновите функции на квантовите обекти. С някои разлики. Заради принципа на неопределеност, не можем да изчислим времето и мястото едновременно. Ако знаем едното, не знаем другото. Първо трябва да идентифицираме вплетените обекти, защото това, което се случва с единия, се случва и с другия, независимо на какво разстояние един от друг са. Ако знаем времето и мястото на единия обект, извлечем от него думата-ядро и въведем останалите първоначални условия, това ще ни даде развитието на вълновата функция и на другия обект, дори да не можем да го наблюдаваме. Нещо като вуду-магия с кукли или акупунктура. Частта или образът не само отразяват цялото, но могат и да му влияят. Въздействаш ли на образа, въздействаш и на обекта. Но това пак не ни дава точността, която ни е нужна. Какво пропускам?

  На плота до монитора се въргаляше плоско метално кръгче с изображение на символа ин-ян от едната страна:  бяла и черна половина, разделени от вълнообразна линия, във всяка – с по две точки в противоположен цвят. Във всяка половина – йероглиф.

  Тай взе машинално фъншуй монетата⁴. От другата страна имаше изображение на феникс и дракон с четири йероглифа. Квадратчето в средата беше миниатюрно, почти незабележимо.

  „Четири и две“, мислеше си той. „Кръгът символизира небето, квадратчето – Земята“. Във формулата на Шрьодингер се използва символът хаш черта ħ – константата на Планк h върху 2π. Пи е съотношението на дължината на една окръжност към нейния диаметър. Хаш черта има и в двете страни на равенството – и в реалната, и в имагинерната част. Вълновата функция е комплексна, което означава, че и хаотичните вълни са комплексни, тоест образуват двуизмерна равнина с вектор с реална и имагинерна ос. Ъгълът на ротация… Стоп! Ротация?

  Тай се сепна, взе монетата, чукна я лекичко с нокът и тя се завъртя около оста си, едва проблясвайки. Той наблюдава известно време въртящата се миниатюрна сфера и мислите в главата му също се завъртяха в странен, неочакван танц. Когато медното кръгче загуби инерция и легна кротко на плота, той вече знаеше.

  „Не е равнина и не е двуизмерна. При квантовите обекти може и да е, но при хаотичните вълни е четириизмерна, защото е кватернион – суперкомплексна величина. И затова не е плосък кръг, а сфера, по-точно – кълбо. И не е статична –  движи се във времето. Съответно формулата, която трябва да използвам, е за повърхнина на сфера, а не за дължина на окръжност. Не е 2πr, а 4πr. Значи и константата е друга. Ето къде ми е грешката! И какво излиза? Нашата Книга с множеството Светове е само частен случай. И съвсем не е най-вероятният вариант. Нашият е доста нестабилен. Знаем, че има и други Книги, където Световете са с различен брой – има дори и такива, които описват само един-единствен Свят. И те са преобладаващи. А ако екстраполираме функциите…^5“

  Тай трескаво започна да набира данните и нетърпеливо изчака да се появи колонката от цифри. После натисна в програмата клавиша за привеждане в графичен вид.

  Беше нещо като светещо кълбо, което бавно се въртеше, а във вътрешността му, от едно точка до срещуположната се стрелкаха вълнообразни мълнии и образуваха неясни очертания, които меняха непрекъснато цвета си.

  „Това не е само графично изображение на математически модел. Има реална част, която е съвсем материална“, си каза изумено той. „Графичното изражение са два атрактора, с два басейна, като две прилепени една до друга полусфери, всяка с Дупка по средата – съответно черна и бяла. Границата върви по диагонала и е крива – тънка, нагъната лента между двата басейна на привличане – областта на бифуркация⁶. Атракторите са минисферите ин и ян – черното и бялото кръгче и всяко има център – точка на сингулярност. Като очи са – с ириси и зеници. Доста очи – навсякъде, където при нас има черни дупки, водещи в Хадес, в другата полусфера има бели, водещи към… Рая? Мултифрактали?⁷ И атракторите фрактали се движат и непрекъснато се менят. Двете им части привличат околностите. Светлината и Мракът са атрактори? А физическото им изражение е… артефакт! Реално съществуващ. Кондензиран, компактен макет на Съществуващото. И може да бъде локализиран! Артефактът не е просто статичен макет. Ако му въздействаш, можеш да управляваш Светлината и Мрака? Какво открих всъщност? Първоначалното Слово, Първопричината? Логосът на Бог?  Математическото изражение на кълбото…“

  Той отново посегна към клавиатурата.

  Нямаше Светове. Поне не във вида, познат досега. Имаше три слоя комплексна Реалност, първият – с нулева имагинерна част, чиста реалност; вторият – с реална и имагинерна част, и третият – с нулева реална част, чиста имагинерност. И това важеше за всеки обект в трите слоя – на макро и микрониво.

  „Това ли е Реалността?“, зачуди се Тай. „Трислоен Свят с чисто материална, материално-духовна и чисто духовна част? Ад, Земя и Рай? Куполът Ад под нас, куполът Рай над нас и ние – по средата, на границата между реалността и имагинерното? Земята е по средата, върху тънката лента на бифуркация. Затова можем да бъдем привлечени или от Светлината или от Мрака в басейните на доброто или злото. Имаме избор, за разлика от това, което е в областта на действие на атракторите. Като водосборния басейн на реките⁸, които се вливат в морето – всички траектории, започващи в съответния атрактор, завършват в сингулярната му точка.. Трите свята Сан-дзе⁹ – Светът на желанията, Светът на формите и Светът на отсъствие на форми. А артефактът е вуду куклата на Съществуващото?“

  „Извън Книгата е“,  каза си разочаровано след малко. „Ще бъде трудно да го локализирам, но не е невъзможно. Трябват ми още данни –  вълново число, ъглова честота, фаза… Повратната точка…“

  Той отново се взря в екрана.

  „Получава се нещо странно. Зависимостта вече не е обратнопропорционална, правопропорционална е! Променила се е след Повратната точка. Което означава…“

  Той скочи и посегна към телефона. Трябваше спешно да се обади на Бруно Висконти, за да го уведоми какво е открил.

  В Планината на всички Светове и времена змията Шуайджан се размърда. Протегна мъгляви локатори и подуши емоционалния фон на Световете:

  – Ах-х-х! – издиша тя като спукана велосипедна гума коктейла от чувства на Същества и хора, примесен с ухание на страх и копнежи. – Каммъче в обувката, трресчица под нокътя, пррашинка в окото – Тай Уанг! Пак сси врреш носса, където не ти е рработа! Близзо сси, много сси близзо! И сси толкова жжилав късс мессо, че вссе ни приссядаш на гъррлото! Не можжем ли да те унищожжим, за да ссе ссвършши веднъж ззавинаги? И таззи прроклета Поврратна точка! Исскахме я, прредизвикахме я, зза да победим, а ссега ни прречи! Прречи ни да сспрем Тай Уанг! Ще тррябва да ссе лишшим от нещо! От нещо сскъпо! Но нищо, то ще поррассне пак! Ще поррассне! Кое ли ще е? Тррябва да е едно от Нечестивите. Кой би могъл да е антипод на Прраведника и на Фениксса? – потъна тя за момент в размисъл. – Да, ссетихме ссе! Рраззбирра ссе! Гарруда¹⁰, Рразррушителят! Няма по-ссладка победа от таззи да превърнеш врага сси в твой покоррен сслуга!

  Емпатичен импулс премина по едно от пипалата и когато стигна до края му, представляващ човешки торс, увенчан с орлова глава с ужасяващи ледени очи и остър железен клюн, избухна в огнени фойерверки. Главата се откъсна от взрива и се търкулна надолу по склона на планината. От отрязаната част рукна черна, димяща кръв, която се превърна в тъмночервен облак и се отправи надолу към една от Земите.

  – Дррън-дррън! Дррон-дррон, дъррт дрруид, дрръззко, дрръзко, Дррина, дрръглив, дррога! Дррън-дррън, ззвън-ззвън, ссън-ссън! – извика змията, сви на злостна, изпускаща зловония топка купчинката от думи и я запрати след летящото пипало.

  – Не можжем да убием Тай Уанг, но можжем да го ззабавим! Оня глупак Алибей ни прредаде и изгубихме Ссаботьорра, но нищо! Можжем да  дърржим Тай Уанг в неведение! Можжем да го трретирраме като зеленчук без паммет! Ха-ха-ха! Да видим, като го чукнем, къде ще ссе пукне! Ха-ха-ха!

 В къщата с пауловниите, зад прозореца с вдигнати по препоръка на уханското ръководство щори, беше светло като ден. Мощни прожектори кръстосваха небето над града и отпъждаха гигантските прилепи, които на рояци излитаха от пещерите на планината Мошан. Бяха излезли от небитието няколко часа преди това и милионният град даде много жертви, преди да издигне специалния светлинен щит, по модел на този в Бергамо.

  Същото се случваше по цялата Земя. Домашната помощница на Тай беше излязла от къщата малко преди нападението и беше убита от прилеп на улицата пред супермаркета.

  Тя нямаше как да дойде на другия ден, но Тай още не го знаеше. Той лежеше с глава на бюрото и сънуваше Джиа и живота си преди Войната, когато беше млад и здрав, а Юйлин беше малко и жизнерадостно чернокосо момиченце, което все задаваше много въпроси и слушаше със светнали очи разказите му.

  Тай спеше дълбоко и несмутимо, а над главата му се изви тъмночервено облаче дим, което скоро се разсея. 

  Когато се събудеше, старецът нямаше да помни нищо. Отново.

                                                  Спиралният ръкав, Залата за наблюдения

  В Залата за наблюдения октопусът Нерей натисна копчето на алармата. Каспар реши, че въпросът не търпи отлагане и трябва незабавно да уведоми Координатора. Когато се върна, лицето му зад предпазния шлем беше почти бяло от изненада и ужасно притеснено.

  – Какво стана? – попита го Габриел. – Изглеждаш така, все едно си видял призрак. Говори ли с Координатора?

  – Почти – каза вяло дяволоидът и лицето му потръпна. – Почти видях призрак, искам да кажа. Знаеш ли какво прави Координаторът?

  – Какво? – попита насмешливо архангелът. – Пак мята гръмове и мълнии ли? Ама ти напоследък много му се впрягаш! По-спокойно, де! Той си е такъв, знаеш го! После бързо му минава. Не е злопаметен.

  – Сега не мята гръмове и мълнии – каза отчаяно Каспар, сякаш в момента ужасно му се искаше Перкун да е мятал мълнии. – Нещо по-лошо!

  – Е, кажи ми най-после! – Габриел беше раздразнен от недомлъвките и от явното смущение на колегата си. – Какво толкова прави, че си станал бял като платно?

   – Ами той… спи! На бюрото си! – изстреля Каспар и продължаваше да изглежда като видял стоножка, прелитаща във вакуум над изригващ касиопейски вулкан. – Спи! – повтори той и се пльосна на креслото пред компютъра, което протестиращо изскърца.

  – Но Перкун не спи! – възрази Габриел и неговото лице също започна да побледнява. – Никога!

   – Е, явно вече не е никога. Сега е!

  Двамата се спогледаха, а после Габриел се пресегна и натисна копчето за Извънредни ситуации, което, за разлика от аларменото,  Н и к о й   н и к о г а  н е   д о к о с в а ш е ! Явно му беше дошло времето.

                                                                                                       /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=RisKqPxDOek

1. „Исак Нютон пише в трактата си от 1704г. върху теорията на оптичните явления, че “светлината никога не следва криви пътища, нито се огъва в сянка“. Той обяснява това с факта, че частиците на светлината се движат по права линия. За големи мащаби тази хипотеза се подкрепя от привидно острите ръбове на сенките, образувани от лъчите на слънцето. В много по-малки мащаби, когато светлинните вълни преминават близо до краищата на препятствията, те се огъват около тях и се разпространяват по наклонени ъгли. Този феномен е известен като дифракция на светлината.“ Източник: http://bgchaos.com „Бръсначът на Окам“

2. Уравнението на Шрьодингер:  -ħ22m∆2ψ+vψ=iħ∂ψ∂t  /делтата всъщност е набла, но не намерих подобен знак/

3. Число на Фейгенбаум – d₁ = 4.669201660910… – множителят, характеризиращ съкращението на интервалите, при които движението е устойчиво при определен период. Тези интервали се съкращават при всяко удвояване на периода.

4. Фъншуй монета – монета с диаметър един сантиметър с квадратна дупка по средата. Във фъншуй се използва като символ на късмета и богатството.

5. Разсъжденията на Тай са мои измишльотини и нямат математическа и физична стойност.

6. Бифуркация (от лат. bifurcus – раздвоен) представлява процес на качествен преход от състояние на равновесие към хаос чрез много малки изменения, извършвани последователно. Качествено изменение на свойствата на системата, или катастрофичен скок. Моментът на скока (раздвоението при бифуркацията) става в точката на бифуркация. Източник: http://bgchaos.com „Бръсначът на Окам“.

7. Мултифрактали – „Но и сам динамичният хаос, като процес, може да има фрактален произход. Басейните на привличане на много атрактори, както странни, така и обикновени имат фрактална структура. При това фрактални са не само границите на басейните. Фрактално преплетени могат да бъдат и самите басейни – многослойно, фрактално разбъркани помежду си – могат да бъдат мултифрактали“. Източник: http://bgchaos.com „Бръсначът на Окам“

8.“Реките и морето“: „ На границата на бифуркация и близката до нея област е трудно да се определи към кой от атракторите ще бъде привлечена системата, и най-малките колебания могат да я тласнат в една или в друга посока. Там системата е хаотична, а в басейните движението ù е предсказуемо – към атрактора“.  Източник: http://bgchaos.com „Бръсначът на Окам“

9. Сан-дзе /три свята/ – според китайската митология – трите свята, разположени един над друг и представляващи вселената. В центъра на вселената е планината Сумеру.  Сан-дзе се състоят от 28 небета. Най-низшият е Светът на желанията – обитателите му са надарени със сетива и с желания да усещат. Състои се от два земни етажа/нива и осем небесни. Над него е разположен Светът на формата. Тук се извършва подготовката за преминаване в по-горния Свят – Света на отсъствие на форми.

10. Гаруда – в индийската митология е представян като цар на птиците и в същото време ездитно животно на бог Вишну. Описван и изобразяван с човешки торс и крака и орлова глава; крилете и ноктите му също са орлови. Храни се се влечуги и затова се смята за изконен враг на змиите.

Други източници: Уикипедия, М. Кукарина „Словарь китайской мифологии“, Джим Ал-Халили „Пътеводител в квантовия свят“