IV.
Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.
Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете успоредни черти, които ограждаха матрицата на Гаус в главата му просветна огъня на познанието. Прометей го бе навестил, за да му покаже, че бе изпуснал един много важен ред, който казваше комай всичко. Изведнъж „суингиращите“ мюони се завъртяха в своя божествен танц и показаха значението на оная компонента, която не му даваше мира. През цялото време отговора е бил пред него, но той е мижал и не го е видял. Като изписа ситно още две дъски с математика накрая определи формулата на неизвестната компонента. И какво излизаше, нима всичко това е възможно?
Приседна на стола и разтри уморените си очи за да се увери, че не греши. Не грешеше. От цялата поредица на логически взаимовръзки може да извади з ...