Посвещавам на един продаден, общински, зелен парцел...
Вглеждането назад във времето крие различни изненади, но в последователността има нещо интимно, мило, някаква позабравена делчничност и епичност, жизненост и застиналост, противоречивост, но и радост от повторното докосване...
Една разходка по булевард „Ботев” навява неприятни асоциации за отминаване на епохи. Рушащите се сгради от началото на 20 век, затънали в роднинско неразбирателство и имотни амбиции, оставени на старческо доизживяване, без поддръжка, в безсмислени общински санкции, бележат сякаш края и на следващата епоха. Която по някакви причини или оставане извън „плана” пропусна сриването им.
Някъде около „Женският пазар” на кол от ограда - почти бюст на пиедестал има все още една свинска глава?! Безсловесна и категорична алегория на времето ни. Дали някогашният собственик е бил месар и съсловната принадлежност го е подбудила да изяви себе си, имотното си състояние? Сюрреален паметник на свинщината! Съседната сграда пък и ...