Ирина живееше в малка къща в края на селото. Отдавна се бе пенсионирала и колкото можеше се грижеше за своя дом, който остаряваше заедно с нея. Останала сама, тя гледаше да не остава без работа. Постоянно бе в движение и вършеше нещо. Ставаше рано сутрин. Слагаше чайник на печката, която палеше и пускаше телевизора. Закусваше и гледаше новините. След това, ако имаше нужда сготвяше за няколко дни. Излизаше и на двора. Имаше сили да си отглежда по малко зеленчуци. Голямата любов на Ирина бяха цветята. Тя ги пазеше като очите си. Поливаше ги. Разсаждаше. Засаждаше. Бе студен зимен ден. Възрастната жена отдавна бе сложила някои от градинските цветя в саксии. Едно по едно ги беше преместила от двора в стаите. Едва бе намерила място в къщата за всички растения. Толкова много се бе привързала към тях, че им говореше като на свои деца. Разсъждаваше. Споделяше им това, което я възлнуваше. Знаеше, че споделеното ще си остане между тях.
- Милото ми мушкато! - каза Ирина. - Къде да те преместя, че да не клюмваш така? Ето там има повече светлина. Ще махна пердето и ще те поставя на прозореца.
Старицата често пренареждаше цветята. Почистваше ги от изсъхнали листа. Поливаше ги. Понякога тревожно гледаше към зимуващите растения. А друг път се радваше от сърце, когато виждаше колко красота дават в малките стаи. Ирина премести и кактусите на раклата до леглото си.
- Вие сте инатести. С бодли. Но нали знаете, че няма жена, която да не обича цветя? Всяка си има любимо цвете. На една й напомня за децата. На друга за първата любов. На трета пък за самотата, за щастието, за какво ли още не. Всяко цвете носи своето послание. Такива жени като мен дават подслон на много цветя. Подаряваме обич. получаваме красота и уют. Знаем, че няма да ни излъжат. Чисти са като сълза. На хората им е трудно да са верни и честни към другите. Гледат все да спечелят нещо. Я пари, я внимание. Нараняват ги. Нараняват. И след това се затварят в себе си и нито дават красота, нито я получават. А не е ли това щастието, а кактуси мои? Дори вие, които нямате листа, а бодли пак цъфтите. Сега ще преместя и тези цветенца, за да се радват на светлината. То слънце през зимата рядко има, но поне е светло.
Ирина премести няколко саксии на другите прозорци. Седна срещу тях и им се радваше. Печката гореше. В стаите бе топло. Светлината навън даваше път на зимната вечер. Стана тъмно. Жената светна лампата в кухнята. Вечеря пред телвизора, заедно в новините. Приготви си леглото. Легна. Обичаше да си мисли за неща, които са се случвали през годините. Но бързо се унасяше и сънят затваряше очите й. Ирина заспа. А цветята й връщаха грижите, които тя им даваше през деня. Носеха аромат, който канеше хубавите сънища. Изпълваха стаите с красота и уют, които даваха спокойствие на старата жена.

Явор Перфанов
27.01.2023 г.
Г. Оряховица