Често просто искам да хвана времето и да сбъдна всеки детайл от мечтите ти. Но така би се изгубила тръпката от това да го направим заедно. Понякога си мечтая да хвана китарата ти и да изсвиря всичко, на което си ме научил, толкова перфектно, че да те разплача - така, както ти го правиш. Но тогава би се изгубило специалното на което си способен. Искала съм просто да върна времето и да изслушам отново всичките ни разговори, за да се уверя във всичко което сбъднахме заедно. Но аз обичам да си спомням...
И когато сутрин пием кафе и си облизваме мустаците, не е заради вкуса, а заради любовта с която го правиш. И когато ме наричаш „принцеса” е заради храната, душа, филма, целувките и нежността ти, защото знаеш, че аз от нищо друго нямам нужда. И ако някога се съмняваш в нещо, постави се на мое място и се влюби в себе си. Тогава ще разбереш всичко. И ако още не можеш, припомни си какво знаем един за друг и какво си споделихме.. Защото преди всичко, ти си най-добрият ми приятел. След това затвори очи и изчакай да мине цяла вечност, защото през цялото това време ще съм там. Когато ги отвориш, погледни очите ми, те ще са все толкова зелени...
После ме целуни, хвани китарата и запей... Аз ще се разплача, но ти и този път ми се усмихни... погали ме и ме изчакай да заспя. Остави китарата и легни до мен... ще заспим и този път и ще се усмихваме, ще се събудим и още повече ще се обичаме. И когато мине цяла вечност... просто ще сме сбъднали всичко, за което мечтаем... И ще сме по-свободни от всякога!
© Вики Николова Todos los derechos reservados