Някъде там, във все още ненаписаните ми редове, морето ме вика.
Сама съм, но така съм напълнила стаята с теб, че само вятърът, който почуква по прозорците знае колко много искам да си тук, всъщност.
Ти си там, а аз съм тук, пък вечерта е едва в началото си и е толкова много пред нас.
Знам, че нощта ще бъде безсънна и така ми се иска да си тук, за да я споделим...
Тишината е така приятна, когато си наоколо и е далече от това да бъде плашеща.
Запълваш с присъствието си същата тази тишина и разхождаш мислите ми по крайбрежието.
Толкова много си ти и си толкова много там, а аз не знам как бих могла да те заключа в няколко реда, между точките, и запетаите...
Никога не бих си позволила своеволието да те заключа в ограничения.
Човек трябва да е изключително глупав или безразсъден, за да си помисли, че може да затвори морето.
Някъде там, в нечии все още ненаписани редове, романтиката е само на сцената.
Някъде там, в моите все още ненаписани редове, разливаш най - различни цветове и правиш живота да бъде романтична поема.
Поема, която опива със своите радости и страдания.
Поема, която ни дава творческата енергия и жаждата да откриваме, както нови светове, така, и щастието.
Броим се на пръсти, знаеш ли?
"Кои?", ще попиташ.
(И не ме питаш, защото не знаеш, а защото обичаш тези малки, миниатюрнички аргументации).
"Мечтателите...", ще ти отговоря.
(И ще ти отговоря с такава сериозност, сякаш това е думата на деня).
Малко сме откривателите, мечтателите, романтиците.
Тези, които се изправяме насред гъмжащия рояк от разноцветни индивиди, за да извикаме с пълно гърло, че морето ни е граница...
Смееш се на това колко съм сериозна и разпалена, пък аз още по - разпалено възкликвам: "Моите мечти нямат граници. Аз винаги искам невъзможното.", Александър Дюма-баща, "Граф Монте Кристо"
(Усмихваш се, защото ти цитирам класика).
Знаеш ли колко красиви биха били хората, ако забелязваха красотата в себе си и не я търсеха (наред с романтиката) в любовните книги, и филми?
Ако само можеха да я открият у себе си, в своята малка, романтична история... О, то тогава усмивките на щастието биха се увеличили стократно.
Някъде там, във все още ненаписаните ми редове, морето ме вика.
В същите тези редове съм жадна за красота и отново в тях съм решена да не оставям неосъществени своите желания.
Някъде там, в редовете, които тепърва изписвам (под вълните на промяната) ... мечтая открито... и се сбъдвам.
12.02.2022
https://www.youtube.com/watch?v=BcE4ZS-aSTg&ab_channel=MIRO
© Todos los derechos reservados