Със Стефчо се запознахме през 86-та в завода за електроника, където и двамата работехме в технологичния отдел. Началничка ни беше една дребна и зла хубавица, омъжвана и развеждана незнайно колко пъти. Тогава Стефчо бе един от младите ни технолози, току-що завършил висшето си образование и разпределен в малкия завод за съобщителни елементи.
Външният му вид обаче съвсем не отговаряше на образованието, защото той по принцип не държеше на визията си. Беше пълничък мъж с доста добре оформено коремче и постоянно свлечени панталони. Те едва се крепяха на талията, защото той не притежаваше такава. От време на време прихващаше колана и ги повдигаше, при което портмонето от задния му джоб изпадаше. Докато се навеждаше да го вземе, пръдваше неволно, а след това се оглеждаше да не би някоя колежка да го наблюдава. Тънкият му летен пуловер бе целият покрит с мазни петна, непран и некърпен кой знае от кога. Не обичаше да се къпе и бръсне, затова пълното му месесто лице бе постоянно брадясало. Понеже ...