Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейзаж, очертавайки в полумрака неговия жилищен блок сред еднаквостта на заобикалящите го сгради...
„Почивката свърши... Потапяй се” промърмори си под нос, докато паркираше колата в гаража.
Погледна часовника си - наближаваше полунощ. Като мъжки вариант на Пепеляшка за пореден път се беше отдалечил от топлината и уюта на хотелската стая и се завръщаше в жестоката си реалност. Ех, колата му не се превръщаше в тиква като в приказката, но усещаше как главата му постепенно се превръща в огромна и куха тиква. Погледна към етажите нагоре. Всички прозорци бяха тъмни, с изключение на един - на петия среден - в кухнята светеше. Очакваха го.
Пое дълбоко дъх и тръгна по стълбите вместо с асансьора, за да о ...