Михаела
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше толкова гадно. Тогава си лафех с един приятел, който прилича малко на анимационен герой, но иначе е абсолютно точния тип. Както и да е... Не помня как точно се запознахме. Като че ли просто седнахме един до друг в автобуса, който, като се съди по уханието, приличаше на свърталище на вълци. Ще оставя на Уважаемия читател да си представи обстановката: стар рейс, на около 20 години, в който всяко возене унищожава камъните в бъбреците по-добре от медицинска бормашина, въздух, наситен с тежък аромат и изпълнен с детски крясъци, които отстрани оставят впечатление, че се коли някой. Като прибавим и моето настроение, се получава убийствена комбинация. И все пак, първият ми 15-минутен разговор с нея обо ...