09.10.07 

Да остана жива или… да живея

3 част

Днес времето забави своя ход. Бързах да се прибера вкъщи. Чувствах, че закъснявам, а не исках, опитвах се… бързах с всички сили, защото близките ми щяха да се разтревожат. Близките на една луда винаги се тревожат - да не изпадне в някоя от обичайните кризи, да не направи опит за самоубийство, да не влезе в спор с някой по-силен човек. Не им е лесно изобщо! Но на никой не му е лесно! Ако ти е лесно, значи нещо не е наред, значи има уловка. Именно трудността и напрежението, което тя създава, са най-ярките доказателства, че живееш и с теб още не са свършили.

Днес времето забави своя ход. Бързах с всички сили. Не можех да дишам, не можех да виждам ясно. Питате се защо? Ами… защото изпитвам болка. Болка, т.к послушах сърцето си! Болка, защото човек, който твърдеше, че ме обича повече от всичко, ме нарани, подцени лудостта ми, явно си е мислил, че лудите не чувстват, т.к са натъпкани с успокоителни, че лудите не могат да прояват твърдост, не могат да се борят! Той извади изневиделица оръжието на егото, гордостта, предразсъдъците си, насочи го към мен и се опита да ме убие! Все пак успях да се спася! Но сега нещата са много по-лоши! Този човек се разгневи още повече, защото не успя да ми наложи волята си, не успя да ме въвлече  в своя празен, разумен, нещастен свят! Страхувах се да не го направи отново, но сега вече искам да го направи, но този път да ме убие наистина, завинаги, безвъзвратно, за да спре поне болката ми!

Но не, той реши да ме довърши бавно и мъчително, да види с очите си как убива с всяка следваща секунда всяка частица в мен. Само защото не се подчиних, само защото послушах сърцето си…

И защо? Защо беше нужно това? Защо? Не искам да се предавам, искам да се боря, но от къде по дяволите да намеря сили? Как да бъда себе си в свят, където всеки се бори за надмощие над другите, дори цената да е човешки живот… и то човек, който твърдеше, че ме обича…

Прави сте! Казах, че трудността е знак, че имаш още работа. Аз наистина го мисля, това е напълно вярно, но как да отворя очите си и да го прочета? Лесно е да се каже, но е по-различно, когато го почувстваш! Какво да направя сега?

Искам смърт! Искам да умра! Господи, кой е най-бързия и сигурен начин да сложиш край на живота си? Мълчиш? Добре, остави, ще намеря начин, един, два, хиляди!

Извинете ме! Мисля да спра да пиша. Трябва да оставя писмо на близките си! Извинете ме… завинаги!

Скъпи мои родители,

чуйте ме, наистина ме чуйте, спрете да мислите за момент за смъртта ми и ме чуйте…

- Какво си мислиш,че правиш?

- Пиша писмо, защото ще се самоубия след малко!

- Защо?

- Защото искам да се махна от ‘’прекрасния свят’’, в който рано или късно ще ме унищожат,искам да се спася от болката.

- Как може да си толкова наивна? Що за лудост е това?

- Лудост, глупост… наричай го както искаш!

- Липса на воля го наричам аз. Страх също!

- Щом казваш…

- Виж, от скоро ти започна да се вслушваш в моя глас, преди това ти беше напълно непознато, но това сега не е важно. Защото ти намери истината, ти чу гласа си сред толкова чужди, спечели си билет за страната на щастието. Мислиш ли, че това е случайно?

- Не знам, не знам вече, не знам какво да мисля, нямам време да мисля за  ‘’страната на щастието’’ сега, имам по-важна работа.

- Не, не е случайно!

- …

- Всяко начало започва със сълзи, сблъсък с лъжи и хора с нечисти и наранени сърца. Всяко начало навява мисли за смърт, за собствената ти смърт. Мислите те отвеждат към размисъл, а той към чувства, Страдащите хора са много уязвими и си мислят, че нищо по-лошо от смъртта не може вече да им се случи, защото страданието им е толкова голямо, затова всеки иска да го няма в такива моменти. В такова положение си и ти, но това е едно миниатюрно изпитанийце, една малка игра на нерви, но и един скрит знак, че сега е сутрин, а ти си тръгнала да търсиш слънцето на изток, а не на запад! Ако се предадеш, губиш! Тогава егото, дяволът или каквото и да е там, печелят служебно, а с теб е свършено. Връщане няма! Ако продължиш обаче, ако по време на битката чустваш и виждаш със сърцето си и действаш с ловкостта, която е плод на мозъка ти, 50% е сигурно, че ще спечелиш! Мисля че 50 % -ва победа звучи по-добре от 100%-ва загуба и съответно предвещава 50% по-малко сълзи! Ти избираш! Решението е само твое, но имай предвид, че аз, като най-висша инстанция в живота ти, също ще се намеся и няма да позволя толкова лесно да убиеш и двама ни! Все пак и моят живот зависи от това!

- Защо да си най-висшата инстанция в живота ми?

- Защото ти ми позволи…

- Но кажи ми тогава как да се боря, как да те защитавам?

- Кажи ми ти, онзи път, когато ‘’се опитаха да те убият’’, т.к ме послуша, как се чувстваше? Беше ли нещастна, че ме послуша?

- Не, глупости, как можа да си го помислиш? Аз бях толкова щастлива, дадох криле на мечтите си, а… те полетяха, намериха мястото - точното място за кацане и  се установиха там, реализираха се! В този момент усмивката не напускаше лицето ми, радостта беше вкопчила в прегръдките си душата ми. Бях истински щастлива!

- И после? А сега?

- После започна плащането на цената - бавното ми и мъчително убиване и… болката също. А сега аз смятам да го довърша - да се самоубия!

- Съжаляваш ли, че го направи?

- Аз ли? Не, изобщо! Не!

- J J J

- Защо се смееш?

- Не се смея, усмихвам се!

- Защо?

- Защото се гордея с теб. Ти си истински човек! Само трябва да разбереш още нещо…

- Истински луд човек, не забравяй!

- Истински луд човек, да! Къде си в момента?

- Как къде? Не виждаш ли - вкъщи!

- Да, но къде по-точно?

- В стаята ми!

- Ако сега ожаднееш, какво ще направиш?

- Ще отида в кухнята, или… не, в банята също има вода и освен това тя ми е по-близо!

- А не виждаш ли чашата с вода на нощното шкафче?

- Да, виждам я!

- Тогава не е нужно да ходиш никъде! Това, от което имаш нужда, е пред теб или някъде много близо до теб, тук в настоящето, не в бъдещето - ‘’Ще отида в кухнята, или… не, в банята също има вода и освен това тя ми е по-близо!’’, нито пък в миналото! Живей в настоящето, без да се обръщаш назад и без да напрягаш очи напред и надалеч! Тук и сега е! Видиш ли го, няма да съжаляваш! Онзи ден ти си го видяла, взела си го, била си щастлива и най-важното - не съжаляваш, че си го направила, дори и да страдаш, дори и  да мислиш за финала на живота си!

- Имаш право!

- Почини си сега, успокой се, след което давай смело напред. Аз съм с теб! Не се страхувай от трудностите и хората, които ти ги създават. Ти си истински човек, всичко останало е нищо. Извади ти своето оръжие - оръжието на волята, мечтите, любовта и ги унищожи! Вдигни гордо глава, оттегли се и чуй агинизиращите им гласове!

- ДА, но мога ли първо да помисля още малко за евентуалното ми самоубийство и тогава вече да реша нещо?

- Да, разбира се! J

- Благодаря!