Животът е прекрасен! С всичките онези негови трудности, пред които ни изправя. С всички онези пречки, които изпречва на пътя ни. С всички негови безкрайни лабиринти, от които изглежда сякаш няма изход, но когато се вгледаш дълбоко в себе си, ги откриваш. Открояват се като цветен силует на фона на черно-бялото ти съществуване. Отваря се вратата, през която трябва да излезнеш и там зад нея е светлината... Всъщност тя винаги е била там, просто има моменти, в които не сме способни да я видим. Животът е една емоция! С всичките уморителни дни, през които си се чувствал отпаднал, изморен от това да живееш. Когато нямаш сила да погледнеш напред, нямаш достатъчно воля да се изправиш, когато не знаеш накъде да продължиш. Когато не си способен да повярваш в себе си, не желаеш да гониш вече целите си, омръзнало ти е да мечтаеш, защото всяка мечта се е разбивала. Но всъщност винаги намираш силата в себе си, винаги някаква малка частичка в душата ти или в сърцето ти вярва в самия теб и в това, което ...