Бъди лице. Лицето на времето, в което живееш.
Бъди добър човек. Бъди добър с недобрия, дай и другата буза...
И ако до тук не си се отказал да четеш продължаваме...
Да бъдеш силен, когато не му се вижда краят.
Да бъдеш лек, когато ти тежи.
Да гледаш, когато ти се иска да извърнеш поглед.
Да бъдеш тих, когато ефирът е препълнен с думи.
Да бъдеш от четящите във времето на незрящите.
Да бъдеш на 20 г., когато си на 90 г.
Да бъдеш горд сред нетолерантните.
Да бъдеш пример, когато никой не е написал правилата.
Да куфееш, когато си плешив, а ти се иска да имаш коса до кръста.
Да бъдеш естествен в морето от изкуствени човешки части.
Да бъдеш човек, когато си заобиколен от „животни“.
Да излезеш навън, на площадите, когато други се спотайват вътре.
Да къртиш, чистиш и извозваш разните му там „боклуци“.
Да бъдеш мъж, когато всички те мислят за “п*тка“.
Да бъдеш на Земята, когато 165 000 искат еднопосочен билет за Марс.
Да бъдеш бежанец, когато собствената ти държава вече не е твой дом.
Да имаш и да даваш.
Да светиш и да огряваш.
Да бъдеш благодарен.
И може би най-трудното, да бъдеш честен, на първо място със себе си...