- Не ме гледай така, моля те! В погледа ти чета укор. Караш ме да се чувствам виновен, а дори не знам в какво… Какво е, а? Защо на теб да ти е по-лесно?... Застрашена ли се чувстваш с мен, кажи?... Престани да мълчиш, за Бога, просто кажи нещо… Нещичко…
В сумрачния бар бе полупразно. Барманът мързеливо разклащаше миксера, загледан към жената на пилона, чието вяло изпълнение никой от посетителите не си правеше труд да проследи. Отврат, мислеше си, от ден на ден все по-калпави ги вземат. Нема я вече читавата стока, нема я…
Кожата му, изгубила собствения си цвят и придобила цвета на хилядите неонови нощи, синкаво блестеше под изкуствените студени слънца над главата му.
Русокосата седеше в стола си, плътно прилепена към облегалката му, поразтворила безсрамно колене. Единствено тя наблюдаваше непохватните движения на танцьорката. Приличаше ѝ на агонизираща змия, увита около никелирания пилон. Питон или боа. Тя не познаваше влечугите, не познаваше и танците, нямаше собствено мнение, нито жел ...