Филип влезе в кафенето до летището и бавно плъзна погледа си към седящите на масите хора. Първоначално не забеляза нищо интересно, но тъкмо когато си помисли, че късметът този път ще му изневери, мерна един интересен обект. Твърде интересен, от гледната точка на печен сваляч, който си търси мадама.
Момичето седеше само на една от ъгловите маси и пушеше нервно цигара. Беше на около двайсет и пет години, красиво, с тъмноруса коса, падаща свободно на раменете, и пъстри очи, в които преобладаваше един много приятен нюанс на зеленото. Филип бръсна с длан прашинката, озовала се случайно на ревера на скъпото му сако, и с бодра крачка се отправи към целта.
Момичето не забелязваше, че до масата стои човек; цялото му внимание като че ли бе погълнато от горящия връх на цигарата.
- Мога ли да ви предложа питие? – попита благо Филип и пусна в действие най-наточения вариант неотразима усмивка, който лицевите му мускули бяха способни да възпроизведат.
Момичето вдигна стреснато глава. В красивите му о ...