2 мин за четене
Има моменти, в които искам да избягам. Знам, че сърцето ми мечтае за безкрайни хоризонти, за звездно небе някъде другаде, за безцелни пътувания и преоткриване на всичко. Има моменти, в които просто искам да бъда вкъщи. Да затворя вратата след себе си, да се облегна на нея и да знам, че е това. Безопасност. Спокойствие. Мога да вървя със затворени очи и пак да не се блъсна в нищо. Всеки ръб, всяка твърда повърхност е избегната. Домът ми е като дланта ми. Ти си моят дом. Спрях да се лутам, да се оглеждам, сякаш нещо ме следи. Да се обръщам рязко на всеки ъгъл. Спрях да се въртя с часове в леглото си и да се събуждам по средата на нощта. Душата ми стана бледо синя, като лятно небе. Целият ми живот е осеян от моряшки възли, пропити с въодушевление по теб. Пристрастеност. Не бих могла да се изморя да те слушам. Тръпки пробягват по гърба ми всеки път, щом се докоснем. Хубаво е. Безкрайно щастливо. Като неуморно малко дете. Любовта ни е ягодова леха в градината на баба. Майски диви цветя в по ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse