Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш.
Всеки ден е толкова нереален и красив, обещах си, че трябва да бъдеш щастлив.
Гледаш ме дълго в очите, понякога дълго мълчим. В себе си знаем, че крием сълзите дълбоко, там вляво живеят мечтите. Хиляди пъти съм казвала и пак ще повторя - за тебе на всичко съм готова и всичко ще сторя.
Понякога животът ни поднася изненади, ставаме част от много скандали.
Понякога търси всичко да ти отнеме, щастието за малко да си заеме.
Казвал си ми, че животът е гаден. Да - Животът е труден и странен.
Казвал си ми, че дните са превзети от тъга, моите също - аз потъвам в самота.
Но си тук до мене - хващаш моята ръка, ти си най-голямото щастие и най-голямата болка на света. Преди била съм и с други - Да, но п ...