4 dic 2012, 15:56

Да обявиш война на въздуха 

  Prosa
1087 0 5
2 мин за четене
Така е, сестро. Добре си разбрала, на дъното съм. Обаче до дълбокото дъно на океани, морета, реки се стига трудно. Когато останеш почти без въздух, а около врата ти се заплетат множество въжени примки от потънали кораби- близо си. Не ме разбираш за какво ти говоря, нали? Остави я тая коричка сопол, дето я въртиш от скука в ръката си, изключи плазмата на богатите си роднини и се опитай да проявиш интелигентност. Чуй ме. Аз не мога да обичам като тебе в краен случай. Любов до дъно- за това живея. Ако ти изглежда, че светът се разцепва, а очите ти излизат от вдлъбнатините си - близо си до дълбокото. Звучи ти страшно ли? Аз не се плаша. И назад няма да се върна. Омръзна ми да гледам изплували на повърхността като тебе. Защо ми е да бъда повърхностна, когато мога да имам дълбокото дъно. „Колко си глупава! Просто си поеми въздух.”- съветваш ме през процепа на широкоъгълния си обектив. Така е, сестро - лесно е да си поемеш въздух, не толкова - да му обявиш война. Такива като тебе търсят лодки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лунно Цвете Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??