За пръв път започна да ми струва, че от тази наша история няма да изскочи заек и може би за това вина носех аз. Прекомерната любов не е лъжица за всяка уста, задължава и подтиска, кара те да вършиш глупости, за които преди време не си и помислял. Като това проследяване.
Ако целта ми бе да не ме забележи, аз я постигнах, но не забравях да се движа на безопасно разстояние зад нея. Не отиде далеч. Преди втората пресечка хлътна в някакъв бар. Почаках няколко минути, докато се настани и погледнах през витрината. Наталия не се виждаше. Навярно намери своето местенце в някое от сепаретата край стената.
Влязох и кацнах пред бара. Помещението бе оживено и шумно. Въпреки ранния час и все още ниските температури, по всичко личеше, че тук непрекъснато си определят срещи, за да наквасят гърлото или да прескочат някой семеен параграф...
Погледнах в огледалото, за да видя сепаретата. Наталия бе почти зад мен. Веднага забелязах как ожесточено жестикулира. Шията ù се бе зачервила, виждаше се как бие пулсът под кожата. Спореше с мъж на средна възраст с делови сив костюм, чиято снимка често надничаше от втора страница на сутрешния вестник. Работеше в близкото застрахователно дружество, славеше се с репутацията на плейбой, въпреки брака си и трите си деца. Той се заглеждаше след всеки женски задник така, както го прави петелът сутрин пред полога с кокошките си. Беше въшлив с мангизи, които харчеше по високи блондинки с впечатляваща физика. Явно използваше този час за не дотам регламентирани срещи с прелетни птички. По работа ли разговаряха? Дали уговорката в бара с вълнуваща партньорка не повишаваше способностите му да анализира заплетените финансови казуси и вечерното му либидо? Не знаех. Сега джуркаше питието си, банален лигав, безалкохолен коктейл, и смело надничаше в деколтето на Натали, оживено спореща с него. Сложи точка на спора, бръкна в задния джоб и извади портфейл, от който наброи няколко едри банкноти. Жената се пресегна и ги прибра сръчно в чантата си. На пръв поглед бях станал неволен свидетел на играта ("Пито-платено"), въпреки че не виждах допирни точки между Натали и мъжа, освен една - и двамата обичаха парите. Той не беше скръндза и ги ръсеше повече от политиците, а тя обичаше да ги прахосва за типично женски глупости. Сетне си стиснаха ръцете и освободиха сепарето, като побързаха да се разделят.
Улисани в делата си, не успяха да ме видят, защото напуснах заведението преди, както се казва, първата пушка да пукне. През нощта небето се бе изчистило и сега грееше ярко слънце. В далечината планината блестеше изкъпана и на кобалтовосиньото небе се носеше едно-единствено облаче. Нямаше ли то да ми донесе отговорите на моите предположения и въпроси? Кутията на Пандора се бе отворила и оттам изскочи зъл дух! Ето откъде идваха парите за кулинарни глезотийки и лъскави джунджурии, които тя харчеше ежеседмично! С какво ли се занимава моята дама на сърцето? Нима е скъпо-платена проститутка на повикване или просто е само една компаньонка? Къде се криеше ключът от ребуса, дали не в старателно прибраната в ъгъла на стаята пътна чанта?
Въпроси, въпроси, въпроси...
Продължих да вървя, без да следвам нито един от двамата.
Минаваха хора. Автомобили.
Изведнъж проумях, че трябва час по-скоро да стигна до квартирата и да намеря отговорите им. Трябваше да постигна нещо в този живот, помислих, но първо да претърся кожената чанта и да разкрия загадката. Трябваше да направя нещо наистина смислено, а не пак да се прецакам така, като че ли върша нищо. Трябваше да сваля този товар от плещите си, да оневиня момичето, после да се оженя за него и да започнем на чисто...
Автомобилите профучаваха покрай мен, а аз крачех все по-бързо и по-бързо. Бе почти десет, когато стигнах къщата. Живеех тук повече от два месеца и това наистина бе мой дом, защото единственото момиче, с което мечтаех да свия самостоятелно гнездо, го харесваше. По-точно мебелираната стая, която си беше дом във всяко отношение. Леглото беше голямо и удобно, имаше маса с кой знае откъде достатъчно чекмеджета, един олющен, но весел стол, и истински чипровски килим -  не идиотски чергички, плъзгащи се под краката като масло по филия хляб.
Когато се озовах отново в нея, решително пристъпих в ъгъла, вдигнах чантата и я поставих на масивното легло. Не знаех с колко време разполагам и какво да търся, затова ровех, с надеждата да открия нещо, оневиняващо момичето. В мен се пробуди инстинктът на задрямалия ловец, решен на всичко, за да задоволи егото си. На дъното, в белезникава папка, грижливо бяха скътани избелели вече вестникарски страници. Що за приумица - помислих аз. - Да колекционира стари вестници? Измъкнах ги от папката, за да открия липсващата брънка от веригата. Първоначално не забелязах нищо обнадеждаващо - обикновена криминална хроника на местен вестник: стачкуващи миньори продават дрога; ученици, прекосили реката с лодка, се удавят почти на брега; стара картина, намерена в запустял цех и стоп, еврика: едно огромно подчертано заглавие -
ПОЧИНАЛ ОТ УДАР
УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРОФЕСОР
Лекторът на Университета в Н.
починал в леглото
Издирва се млада жена
Внезапно ударих право в целта.
Отдолу стоеше размазана снимка, на която личеше физиономията на Натали.
Прочетох внимателно материала, а след това и останалите изрезки с подобно съдържание. Обвиняваха я в прелюбодейство и леко поведение с цел материално облагодетелстване, в шантаж и почти всички смъртни грехове. Момичето успяло да съблазни възрастния професор и да го закара срещу определена сума в леглото си. По нещастно стечение на обстоятелствата го намерили там мъртъв на сутринта, а Натали се  изпарила. Не дочакала следствието, избрала в труден момент свободата. Тази свобода, за която се мечтае по различен начин - обикновено монологично, стереотипно. Тоест мъжът заминава нанякъде да търси нови хоризонти, нови земи, влиза в ролята на завоевател и ловец на мигове. В нейния случай тя тръгнала нанякъде, прочие в неизвестна посока с последния влак, и сега се издирваше от полицията. И от плячка се бе превърнала в ловец. Беше събирала вестниците, купувайки ги скришом от мен. Тайно ме бе вкарала и в клопката на споделената самота, от която нямаше отърване.
Защото споделената самота е като единочка-килия.
Обичайната самота.
Кръстосването на килията напред-назад, масата, мивката, нарът, решетките на прозореца.
Нищо необичайно, само вече дето сме двама.
В един момент съкилийницата решила да пофлиртува насаме с надзирателя.
И сега с пълни шепи се радваше на мнимата свобода, получила в благодарност за ласките си.
И така, докато срещне поредната жертва за капана. Или надзирателят си спомни за нея.
Усетих как ме обхваща меланхолия, онези чорлави мравки, пълзящи неуморно по гърбината ти, които те карат да захвърлиш всичко и да отидеш по дяволите. Струваше ми се, че този свят е безкрайно несправедлив, молех се Натали да не влезе в точно този момент.