Зима е. Студ скова земята. Всичко е бяло и красиво. Улиците блестят като стъкло. Превозните средства се движат бавно. Навсякъде е заледено.
Прибирах се към вкъщи. По едно време един старец падна. Опита се да се изправи, но не можа. Аз му се притекох на помощ. Очите му се напълниха със сълзи. Той ми благодари. Изпратих го до неговата къща. Покани ме да ме почерпи с бисквити и чай. Аз влязох и започнах да разговарям със стария човек. Той ми разказа, че има внук и внучка и един син, който живеел в Америка. Старецът ми го показа на снимка. Поставил я там, на стената, за да му напомня всеки път за него.
Старецът отново ми благодари и ме изпрати. Тръгнах към вкъщи. Разбрах, че най-важното нещо е да помагаш на другите. За тази помощ се чувствам възнаградена.
© Виктория Вичева Todos los derechos reservados