Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, иначе ставаше много сложно за мен.
- Майлс, нали?
Въпросът дойде от самонастанилия се срещу мен тип, който ме гледаше изпитателно.
- Да, а вие сте?
Отговорът ми го накара да се отпусне. Остави чантата на стола до себе си, свали балтона и го преметна отгоре.
- Имам нужда от пари. Остра нужда.
Започнах да се смея като луд, което накара хората от другите маси да ме погледнат неодобрително.
- Имал нужда от пари. - Човече, кое те кара да мислиш, че аз нямам?
- Чета те от известно време. Преди пишеше страхотни истории, но сега те няма никъде. Станал си сухар.
Колкото и да ми беше неприятно, нямаше как да възразя. Бях загубил онзи хъс от близкото минало. ...