- Искаш ли да разбереш любовта? – попита го тя през сълзи.
- Обясни ми.
И тя започна да разказва.
Срещнаха се за пръв път на Лъвов мост. На него никой никога не се спираше. Обаче в този ден и двамата се спряха. За да се познаят.
Тя беше от Пловдив, а той от Стара Загора. Можеха никога да не се срещнат.
Живота обаче им заложи капан. Любовен при това . Размениха си погледи на моста и той я последва. Вървеше след нея до спирката. Когато се качиха в автобуса, седна до нея. Не я заговори.
- Не е ли плашещо да следите хората?
- Вас страх ли ви е ?
- Не. – и го целуна.
Още по целувката личеше, че следва една необичайна любов. Любов, на ръба на щастието.
Обичаха се 3 години. Нито повече, нито по- малко.
Веднъж се връщаха от кино. Обичаха да вървят пеша. Особено по големи булеварди нощем. ...