2 мин за четене
Нощ безкрайна. Нощ на чужди светове. Омайно тиха. Лунното сияние мъглата го обгръща. Съвсем леко прокрадват се лъчи. Красиво е. Звезди се гонят по небето, осветяват спящата Земя. Вятърът припява сладка песен. Клоните танцуват, ветреца е техен кавалер. Пореден танц, така отлита вечерта.
Луна - призрачна и бледа, Луна навяваща тъга. Звезди във нечии очи умират и сякаш бавничко пристъпва утринта. Малко огнено кълбо преражда се-пореден нов живот. Всички багри, цветове постлани са на едно небе.
Утрото уби нощта, а никой не тъжи. Красиво погребение, заражда се деня. Спомен не остава, сън дори не е било.
Жаждата за светлина се утолява, слънцето безжалостно блести. Облаци-захарен памук, небето - разпръсната любов. И розово, и жълто...Цветовете на дъгата слени са в едно. Изящество до лудост, безпаметно красив изгрев. Изгрева донася и надежда, нощта отново ще се прероди, но после-сега е още рано. Почакай...Деня ще си отиде. Остани! Нека заедно посрещнем безценната покривка на нощта. Ще падне бав ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse