Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си готов съм да изтръгна. Но нека ти да си добре, само за това се моля.
Искам да те помня все така.Сякаш ангел, паднал от небето, ти дошла си да ме изкушиш и аз, о скъпа, аз предавам се под твойте грижи.
Ти усещаш как хванала си ме, как изцяло съм под твоя власт. Но не се опияняваш, теб ти стига любовта ми.
Искам да те помня все така, положила глава върху леглото. Разляла течно злато, преливащо около теб като ореол. Аз прокарвам пръсти през копринената ти коса, докарващ ти весела усмивка.
О, да, аз искам да те помня все така. Но умът ми го отказва. Аз те виждам уморена, бледа и нещастна. Положила си пак върху бялото легло, в бялата стая, но няма вече течно злато. Няма и копринена коса.
И аз вижда ...