Писах - ти не отговори на моите вопли.
Звъннах - ти не вдигна телефонната слушалка.
Виках - ти не чу стихийния ми зов.
Шепнех - това, което никога не бих ти казала с глас, но ти не чу.
Плаках - беше далеч за да видиш сълзите ми.
Смеех се - видя ме: помисли, че съм безразлична.
Писах - не исках да ти пиша.
Звъннах - не мислех да ти се обадя.
Виках - исках да чуеш, да предусетиш гнева ми.
Шептнех - не желаех да ме видиш слаба.
Смеех се - исках да изглеждам силна.
И сега отново писах - искам да ти върна всичко, което ми даде - една телефонна карта...
© Коколлляк Todos los derechos reservados