Да вали...

- Няма нищо по-хубаво от лошото времеее! Ей, момче, много хубаво вали, а, кво ша кайш! Ехехеееееее! Вали, валииии... А така! Да гърми, да вали! Няма нищо по-хубаво от лошото времеее – овехтяло сако се мята веселяшки около мършавото тяло, настръхнали сиво-синкави косми около шията и деколтето пресрещат мъжки дъждовните капки, твърде широки и дълги крачоли извиват тромави несъразмерни пируети в локвите – Еехх, ше се кара пак булката, ама кво да се прай, за малко седнах, пък се разприказвах, а и биричка имаше... а е много свястна, ше знайш, това жените са по-мъдри от нас, момче! – подгизнал ръкав, по който мазни петънца греят като слънца на светлината на уличните лампи, се издига по посока рамото на младежа и дълги възкриви пръсти потупват неопределено във въздуха...

“Още щом те видях те залюбиииииих...”

– Е го е, глей сега, почнах кат футболист, завърших кат музикант, още ме вика треньора, без мене не можели, и му викам- земи млади момчета бе човек, а той – не не не, дума да не става, без тебе накъде!

“Браво, шампионе!

 Браво, шампионе!

Разбий ги!

Разбий ги!

 Разбий ги!  – обезумялата публика реве от възторг, а после го носи на ръце и го подхвърля високо след третия победен гол.

– Урааааа! ЦСКА! ЦСКА! – и ресторанти, и лъскави певици му сядат в скута и пърхат ли пърхат тежки мигли, а сърцето му - меко откъм женската част, блъска ли блъска - да изхвръкне горкото, да подращят малко по него ако може тия пухкави проклети мигли, еееех  що премии хвърли по тях, ама нали не си знаеше парите, с шепи ги пилееше, и приятели имаше много – народ, жени – мравуняк... ‘

-         Еей! Аз съм с ботуши, бе, урааааа! Ще си плякам по локвите колкот си искам – огромните ботуши скачат смело в локвите и пенести кални езици опасват смешното малко човече с тъничка детска шийка надиплена в мрежести пластове бръчки.

“Още щом те видях те залюбиииииих

Мария, Мария, Мариииииияааааааа...

(… на всички мъже...)”

-         Марияаааааа! Марияааааааа!

-         Животеца ми изпи, мръсна кучко... –косматите пръсти треперливо насочват шише от минерална вода с неопределено съдържание към издължени в тръбичка тънички посинели устни, които шумно сръбват и примляскват.

„Хей, какво, защо лежиш тука, бе момиче, ехооо, лелеee, сега вече сгазих лука, стана тя каквато стана, май не диша, пребили са я, мръсниците, лелеее! Е хубава работа, това ли ми беше гурбета - да се замеся сега пък в съдебни истории... на Дева Мария прилича, красиво дете, спаси я, Богородице... ама я аз да се омитам по-добре да не ме надушат ченгетата...айде, а да те завия поне… мамма миа! Съвършено голо дете! Ха! Ти гледаш, пиленце! Ха! Жива си значи, хубавице! ама не ме гледай така, не съм те подредил аз, не гледай така, оххх, божеее, явно и тука си оплескал нещата, що така ни подреждаш, бе Господи, айде, добре, белята си навличам с това момиче, ама какво да се прави, някой ще трябва все пак да ти свърши мръсната работа, католик ли, православен ли, се такива ги вършиш, нали тоя Матео с името на апостола уж, ме изрита та в жив труп ме превърна гадината, а всеки ден свещи ти пали, ех, погледни я, Господи, трепери, душица, бори се, спасявам я, мрази ме, ще ме урочаса с тия дяволски очища, и плаче ли плаче, горкото, удавям се в тия сълзи, ей! Глупаче, поспри малко бе, не драскай така, очите ми ще издереш, махаме се оттука, на едно много хубаво място отиваме, чуй, чуй, приказка ще ти разкажа, хайде, поеми  дъх, а така...

Такаааа, сега да се изкъпем, ама са те подредили, цялата синя... Ех, и дрехи нямаш, освен старата ми риза за пижама, на, пийни чайче сега, всичко е наред, всичко е наред, на сигурно място си, не бой се... Сега пък какво, не се излагай, моля те, не съм мазен поп да ми целуваш ръцете... стига де, и стига вече с тия сълзи... айде, спинкай момиченце, спинкай, всичко е наред...”

-         Да слушаш жена си, момче! По-мъдри са от нас...Е, мойта булка, близнаци имам! – всмуква измореното хоботче глътка от мътната течност.

-         Ама ти ли си майстора?

-         Еееее, надявам се...

“Още щом те видях те залюбиииииих”

Мария, Мария, Мариииииияааааааа...

-         И хамалин, и пиколо, разносвач на пици, пекар на пици, цветар, чистач... какво ли не съм бил в пустата Италия, като ме осакати оная гадина и спрях да играя... и се не можех пусто пари за билет да събера, та и майка  чужди погребаха...

“- Мария, събрах парите, пиленце, тръгваме утре, миличка!

-         Съжалявам за майка ти, много съжалявам – сгушва се на гърдите му, целува го нежно.

-         Ама ти, ама ти, ти проговори, душке! - бумтят треперещите пръсти- Да вървим да празнуваме, да пируваме...

 Майко нещастна, в лош час заченала, неблагодарно копеле кърмила, не дойде очите ти да затвори...

Ама нейните пък как греят с диамантеното колие и коженото палто... и тоя гърлен провлечен глас, мед кипи в набъбналите вени...“

***

„Ще я изненадам, от толкова време за пръв път да свърша по-рано, ееех, не е ли тоя сакат крак само, за тебе литвам, душке ... една усмивка твоя ни дели, любов... Ейй, ще взема на някой да му я изпея тая песничка, може и някой лев да изкарам, ми какво, не е чак толкова лоша, верно, не съм Челентано, ама кво знаят тия за българския лъв, ехее, във футбола не ми провървя, ма може пък мама за певец да ме е родила...

Една усмивка твоя ни дели, любов!

Една усмивка сааааааамо

-         Ей, Мите, как си бе, приятелю? Как така си подранил днеска, а? Я ела да пийнем по нещо, а?

-         Айде някой друг път с удоволствие... ама... чакат ме сега, разбираш ли, от толкова време за пръв път да свърша по-рано... абе, искам да изненадам мойто момиче...

„Да бе да, разчекна се просто от чакане твойто момиче, ама много кофти сега точно да се прибереш, все пак – точен пич си…”

- Айде бе, само по едно малко да пийнем, откога не сме се виждали... Абе, как забравих, ти разбра ли с Матео какво стана, а?

-         Не искам и да разбирам за тоя гад, извинявай, Лука, теб те уважавам, ама нали знаеш, приятелю, ... „ААААА, мамичко, помощ, болиииии, много боли, мамичко – освирепял двурог шиш кръстосва от кръста до мозъка, до най-малкото пръстче на крака и обратно, а в очите – фойерверки – светлини, знамена, хора – червено, златно... избухва ... отново и... отново нажежено – златисто до... бяло... и ... „Хубавата новина е, че ще можете отново да ходите – животът е пред вас, още сте млад, може пък и друго поприще освен футбола да откриете, нали знаете, понякога... така е в живота...”. „Какво знаеш ти, младо, нахилено докторче за живота и кога си се кьоравил да си пишеш домашните на свещ щот майка ти е нямала пари да плати тока, че на третия ден след заплата е на...на, пребита и без пари, да може бащицата да черпи приятелите си в кръчмата... Че твойта майка надали е имала по-голямо притеснение от жилавите спагети на вечеря, ех, право си, докторче, нещата от живота...

- Абе, как да ти кажа, кофти е така да се говори, и никой много много не го обичаше, гадно копеленце беше, ама, има нещо, има някой отгоре – кола го блъсна, замалко да загине намясто, е, отърва кожата, ама парализиран е сега, в количка е, е това си е, казвам ти, има явно справедливост...

-         Ква справедливост бе, на 25 години в количка... мамка му и справедливост!

-         А тебе как те изрита, а? Е го, има някой отгоре и мисли!

-         Абе... остави тия работи, верно, кофти беше, ама... бе, кво да ти кажа, я верно да пийнем по едно, а? Ама няма да се бавим много, става ли?

-         Спокойно, приятел, знам кво е млада жена вкъщи…

“Заключено отвътре, какво става...”

-         Мария, аз съм, пиленце – ама какво става, ще разбия проклетата врата, какво...

-         Ах, заключила ли съм, ах, извинявай, скъпи...по навик, нали знаеш като съм самичка...

„Скъпи ...? Ама...какво... никога не си ме наричала така... и ... това халатче в 7 часа, мамка му, какво става, по дяволите...”

-         Прибираш се по-рано днес, има ли нещо... а, колко тъжен изглеждаш, какво има?

-         Ми, и аз това се чудя, мила, какво има, ... бързам да се прибера по-рано, ти - полугола, вратата заключена, странна миризма... парфюм ли е това някакъв...

-         Ама защо така говориш, обиждаш ли ме...? Цял ден те чакам, за теб го купих това халатче, нищо, аааааааа, нищичко не разбираш...

-         Ох, добре, добре де, не плачи, извинявай, ама че съм глупак, ела, миличко, да те гушна, не ми се сърди де, моля те, ела тук, ела да ти кажа нещо за халатчето...  

„Виж ти, и леглото – разхвърляно...”

-         А!  Чу ли това – вратата – чу ли?

-         Какво говориш, ела тук, скъпи, прегърни ме, или... не ме искаш...

„Скъпи, та скъпи, какво го е заповтаряла това, и как се изчерви като отключи, чисто гола под халатчето... и вратата... затръшна се веднага като отидохме в спалнята, оххххххх, и на някакъв скъпарски парфюм смърдеше...”

- Ей, барман, а сипи на Митето още едно!

- Ехее! Откога не сме се виждали, да му пийнем брато! И от мен да знаеш – на курва вяра да нямаш, а наздраве!

- Кви ги говориш, бе пич? Кви курви, бе?

- Абеее, сичките са курви, братче, само не им клякай! Пий на екс и да не ти пука!

- Ама ти, нещо ми намекваш ли, кво ми говориш, бе, простак!

- Я по-спокойно, бе момче, за една пачавра няма да ми срутиш бара, ей! Я дигай веднага масата, плащай амбалажа иии - да те няма! Айде! Живо!

-         И все пак – хубави бяха, мамицата му мръсна...!

-         Кои бе, пиянде? Хехе! Вижте го бе, къв е нещастен, на земи една цигара, айде, от мен да мине!

-         А тая ракийка ще я пиете ли дето остана от момичето?

-         Нема бе, спокойно, сипи си я в шишенцето! Само така, икономия му е майката, иначе как – да пилеем капката, ми утре като няма...на, е и малко биричка остана от Пешо, сипи и нея, не бой се!

-         Еее! Добри хора сте вие...

„Хубави бяхте – косата й до дупето на гадната курва, и пищи и стене, не като да е с мен... и той - едър, силен, не сакатлък като мене, с едната ръка я държи под дупето, а косата й се вее из въздуха – кучко проклета! Събарям ги на земята и блъскам, и ритам, и мачкам...смазвам ги и двамата на кайма! Тая пък кръв откъде дойде, дето се бих с гадните говеда в кръчмата, и повръщано, и кръв, ега ти лайната!

Охх , мамицата му, кво сте се втренчили в мен бе, мръсници, толкова бира като изпие човек, нормално е да се оригне! А по живо, по здраво!”  

“Още щом те видях те залюбиииииих”

„- Ей, кво става, бе, кво си се разциврила?

-         Пребиха ме, чичко, пребиха мееееееее... една коричка хлебец не ти ли се намира, гладна съм като куче, чичоооооо...

-         Къв чичо съм ти аз, ма? И кво се оплакваш, това си заслужила като лягаш с всички, а мъжа ти заминал пари да изкара, еееееее, това сте всичките, до една сте такива, кучки проклети!

-         Простак! Ти ли ще ме учиш, бе! Нали съм те видяла как ме зяпаш и как се пипаш ако изобщо нещо дигаш с толкова пиене!

-         Абе кво те засяга тебе дигам ли не дигам ли, върви при мъжа си, извини му се, ей! Ама кво ти става, бе, не така, чакай, държа те, не падай, кажи сега, кво става?

-         Нали ти казвам, бе, пиянде, умирам от глад, изгони ме, мръсника, на улицата ме изгони, жена му се прибра, за кво му е бременна циганка вкъщи... кучки сме ние, а? Ама като го надървите се кучките душите, гадове мръсни! Ох, умирам...

-         Чакай, чакай сега, къде ще умираш, не може така... ти сега мляко трябва да пиеш, месо, ти майка ще ставаш, ей! Я се стегни!

-         Ква майка от мене, бе, дай малко хлебец само, пък ще ходя при бабата да ми го махне утре, то... даже и бащата не знам кой е...

-         Виж какво, момиче, сега ще те нахраня, ще те сложа да си легнеш, всичко ще направя, ама повече такива приказки да не съм чул, разбра ли? Ясно?

-         Лесно ти е на тебе, само малко пиене да намериш – морето ти е до колене, ми аз как без мъж да раждам, бе, чичо?

-          А стига вече с тоя чичо де, айде яж сега, не приказвай, ще го измислим някакси, не бой се!”

-Еееееее, много ми е добра булката, близначета ми роди, ама пусто пиене, като ми го иска душата...

- А хубаво е кат се прибера и си спинкат чистички в легълцата, и мирише на млекце, топличко, ееех!

- Ама тя е много мъдра ти казвам! Забележки не прави, а ми сваля вонящите дрехи, натиква ме в банята, нахранва ме... ама с тия тъжни очи като ме гледа... а за последно, дай една цигара, момче, аз от утре и пиене, и пушене, сичко спирам, а нека вали, нека трещи, аз ше си плякам в локвите, ехееееее!

- Баща съм вече, ехеее!

- Няма нищо по-хубаво от лошото времеееееее!