Стигнах до кръстовището на 60-а улица с „Thunder Hawk Rd“ и завих към нашия комплекс. Изнуреното слънце, закопняло за отдих и сън, отпускаше вече нозе в невидимото си ложе зад нагънатите възвишения на Сиера Сан Педро. Преди съвсем да се потули зад някой от зъбатите хълмове на планината, косите му обагряха небето на запад в огненочервено, а на този фон очертанията на издигащите се тук-таме над покривите на къщите стволове на кактусите саугаро, както и тъмните силуети на каменисти ридове в далечината създаваха усещане за някаква заплашителна тайнственост. Много скоро мракът щеше да наметне своя тъмен плащ над зажаднялата за дъжд и хлад земя на пустинята Сонора и койотите щяха да тръгнат да дирят поредната си плячка из засъхналите храсти.
Вечер осветлението тук е оскъдно и идва от монтираните в незаградените градинки пред всяка къща кръгли лампи с диаметър около десетина сантиметра. По-инициативните собственици сами са си инсталирали в дворовете и пред домовете си допълнително осветление ...