Вече почти се стъмва. Ускорявам крачки, бързам да се прибера, че ме е страх от койоти. Оня ден по светло видях две да пресичат пътя близо до парка, че и хора нямаше наоколо. Много приличат на бездомни кучета, бая едрички, със сивкавокафеникава козина. Не се говори да са нападали хора, но знае ли се! А колко много зайчета наоколо! Подскачат си спокойно, хрупкат си засъхнала тревица, даже и не бягат, като се доближиш до тях, като нашите гълъби са. Горкичките! Знам, че някои от тях не ще успеят да избегнат острите зъби на прегладнелите хищници.
Прибирам се вкъщи през двора и влизам в дневната. Снахата подрежда нещо в шкафовете в кухнята, синът ми налива в една продълговата каничка доматен сок и някаква зеленикава течност от стъклено шише. Бързам да им се похваля, че вече имам познати в комплекса. Разправям им аз за срещите ми с индианката и руснаците, със съседа американец и с периферното си зрение фиксирам леко присмехулната усмивка на снаха ми, която се опитва да я прикрие със сериозна ...