2 jul 2014, 15:32

"Дакраулските катакомби"- Глава четвърта 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
5.0 / 1
1243 0 4
12 мин за четене
Посвещам тази глава на suleimo и donkooooo, чийто топли коментари ме накараха да обърна отново глава към този леко позабравен проект.
К. Иванов, 02.07.2014 г. 08:07 часа сутринта.
Глава четвърта
Оцелелите
В началото се паникьосах. Не знаех какво да правя. Помислих, че ще се натъкна на група ловци на глави или канибали от долните слоеве. Вече не бях на 35 метра под земята, а на 400 или някъде толкова. Нямаше обаче къде да се скрия. Наоколо нямаше дупки, нито големи камъни, зад които можех да се прилепя. Затова просто се присвих и извадих ятагана си.
В далечината блесна зеленикава светлина от фосфоресциращ фенер и силуети, сивкави и далечни, започнаха да се приближават. Аз стоях, леко присвит и готов за бой, чакайки да ме забележат. А те бързо ме забелязаха.
Викът „Ехо?” ме накара да изляза напред и да се приближа. Хората насреща вдигнаха ятагани и револвери. Но щом пристъпих в светлината на фосфоресциращия фенер, се изненадах дълбоко и изпуснах ятагана си.
Пред мен стояха част от групат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Иванов Todos los derechos reservados