За северното полукълбо есента е време на празниците. Реколтата е прибрана, тялото и душата искат отдих, а хората намират поводите. И тук започва делението. Едни празнуват своите дни на благодарността, на вси светии, дори обявяват седмица на бирата. Които празници от обществени, са станали семейни - не по задължение, а са повод за радост за всички у дома.
Нашият календар също е пълен с празници, но все официални - държавни, религиозни, трудови, професионални. Обединени от едно - ядене и пиене (докато има и можем), спорове, кавги и изпълнения, за които ни разказват очевидците на следващия ден.
Ето защо 1 ноември - Денят на българските будители, също както и 24 май, минава вяло. Това е неприятен ден за политиците - публиката не обръща внимание на официозни поздравления, рекламни чествания, изкуствено съпричастие.
Но не по-добър е той за средния българин - просто не е повод за типичното отпускане. А и нашенецът днес се е затворил в черупката си, не се интересува от фанфарите, нито от делни ...