Ако някой известен ясновидец ми беше казал, че при прочитането на обикновена статия от български ежедневник ще бъда много щастлив, нямаше да повярвам. Но ето, че се случи!

         Вървях по улицата и на една сергия за вестници в очите ми се вряза заглавието: “Ковчези на лизинг и втора употреба”. Жадно грабнах вестника, подобно на заблудил се бедуин в Сахара, и изпих на един дъх материала.

         Каменните блокове на хеопсовата пирамида са като прашинки в сравнение с товара, който падна от гърба ми. Щастието обаче, което ме връхлетя от новината, че мога на лизинг да си купя ковчег, не беше по силите ми. То разби на пух и прах крехкото ми душевно равновесие и аз започнах да надавам нечленоразделни звуци, да скачам и да пея песни.        Хората около мене, непредубедени наблюдатели, сякаш ми казваха съчувствено с очите си: “ Бедният! Май дъската му се е разхлопала от жегата!”

         Едва вкъщи се успокоих. Трезво осъзнах голямата далавера от тази оферта. Размислих се за невероятното хрумване на този български бизнесмен, дръзнал да предложи това ”чудо” на пазара.

         Не съм перко! Не ми се смейте! Чуйте рационалното  в моите разсъждения и ще видите, че съм прав!

         Първо: Купувайки си ковчег на лизинг, аз осигурявам спокойствието на близките си. Те няма да хвърчат като мухи без глави, за да търсят този необходим за мене атрибут, ако случайно “гушна босилека”.

         Второ: Животът е скъп и кой знае колко ще станат след години, когато ”ритна камбаната”. Така ще мога да се преборя с инфлацията и да я тръшна в земята.

         Трето: Когато “хвърля топа”, моите близки ще въздъхнат с облекчение и вероятно ще кажат: “Добре, че този бунак излезе поне веднъж прозорлив, за да не ни вкарва в разходи...”

         Купих си елегантното “дървено пардесю”, с което щях да тръгна на път за срещата си с Всевишния. Радвах му се, подобно на малко дете, на което са купили близалка и шарен балон.

         Сега съм спокоен за бъдещето. Гледам ведро към него, защото зная, че няма да бъда изненадан.

         Само понякога мрачни мисли забулват слънчевото ми съзнание. “Защо ли - казвам си аз, някой не предложи да продаде малко щастие на лизинг, малко доброта, разбирателство, съчувствие и ... на хората?”