Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе дълго следвана позиция и цел. Беше се подготвяла за това ниво години наред. Извоювала бе съвсем честно професията, която в момента й носеше всичко необходимо, за да живее живота, който иска. На 35г. бе влиятелна, млада и красива жена. С черна коса, която обичаше да навива и да подчертава образа си с тъмночервено червило. Мъжете, които работеха в компанията, бяха луди по нея. В същото време знаеха, че не могат да я спечелят нито с клише, нито с обикновен жест на внимание. Тя самата се беше нагледала на какви ли не екземпляри, които се кълняха в най-святото си, за да й докажат чувствата си. Мъжът до нея трябваше да е различен. Трябваше да е обран, да знае кои моменти са правилни за споделяне на онова, което се наричаше „лично“. Трябваше да усеща самата нея. Като жена. Като нещо, все пак, независимо и имащо абсолютно всичко, от което се нуждае. Тя не беше от жените, които търсеха облагите в една връзка. Вече разполагаше с всяка една от тях.
– Анелия, ще можеш ли след 15 минути да поемеш интервюто? Ники вече е тук.
– Нека влиза, после ще съм по-заета.
Колегата й отвори вратата и покани човека да се настани. После излезе. Анелия продължи да подписва документи, без да вдига поглед нагоре.
– Извинете. – в един момент спря и се загледа напред.
Пред нея седеше висока фигура. Беше с официални тъмносини велурени обувки. Леко свлечени светли дънки. Бяла риза, която не беше прибрана. На разкопчания връх висяха три сребърни синджира. Видя, че на единия от тях виси малък кръст. Премина към лицето на човека, подтикната от различни предчувствия. Къса коса, може би в много тъмен кестеняв оттенък. И едни светли очи в силния нюанс на студа. В тези очи липсваше каквато и да е емоция. Личеше само очакване. Може би покана?
– Ъмм, заповядайте. – Анелия посочи мястото пред себе си. – Разкажете ми защо се спряхте на тази позиция? – и отново заби поглед в папките.
– Името ми е Николета. – тембърът й я заобиколи, а усещането от него я стопли по странен начин.
За момент изтръпна и се вгледа в ръцете си. Заради това ли я предупреждаваха?! Че в компанията й ще кандидатства жена, в която няма и капка женственост?! Беше си помислила, че ще й доведат наркоман, който носи свръх ум, макар да се друса. Представите й бяха обрисували всякакви образи, но не и това.
– Прибрах се от Ню Йорк, вече се нагледах на чужбина. Имам желание да се реализирам тук. Ако изключим нересиозните неща, които пробвах само за да плащам квартирите си там, имам дългогодишен опит като пиар в една от известните рекламни агенции в Америка. – и й представи портфолиото си.
– Разбирам, но тук кандидатствате за позиция, която е съвсем различна. – продължи Анелия. – Смятате ли, че можете да се справите?
– Това може да го кажете единствено вие.
Анелия умишлено избягваше погледа й. Имаше чувството, че зад него се крие хищник, бездна, която можеше да я погълне съвсем лесно. Усещаше лек и приятен мъжки парфюм. Това допълнително разбърка мислите й. Реши да се изправи и просто да отпрати този човек. Да се консултира със своите хора, да ги разпита защо толкова държат да дадат тази позиция именно на Николета, а после щеше да даде окончателния си отговор. Докоснаха ръцете си за довиждане. Плътната и топла ръка се обви около нейната. Имаше чувството, че ще я опари. Че нейната собствена се губи в тази на другата... жена. Николета благодари и излезе от офиса с умерена крачка. На Анелия й се стори невъзможно да се съсредоточи в работата си. Трябваше й глътка въздух. Отвори прозорците, за да изгони този парфюм. Иначе имаше опасност да изостави всичките си ангажименти за друг ден.
***
– Добре, обяснете ми защо държите тя да работи за нас? – попита колегите си Анелия, докато обядваха.
– Ники е страхотен агент. Трябва да разгледаш портфолиото й, разполага с всичко необходимо, за да допринесе за фирмата.
– Как изобщо очаквате да одобря подобен тип човек?
– Всички ще свикнат с... нея. – добави сътрудникът й. – Всяко различно нещо трае три дни и после започва да се подминава.
– Тук говорим за друго. – прекъсна го тя. – Ще започне да създава интриги, да заглежда другите жени във фирмата и да...
– Анелия, мисля, че прекаляваш. Винаги вървиш поне със сто хода напред, когато се чувстваш несигурна. Живеем в 21 век, а хората не кандидатстват със сексуалната си ориентация, а с качествата си.
– Не знам... ще разгледам онова и ще помисля. – остави приборите си и се загледа навън.
***
Нареди на отдела да й се обадят, за да започне работа, когато може. Щеше да проследи как се справя през следващата седмица и после да реши дали да я наеме за постоянно. Не знаеше дали си въобразява, но имаше усещането, че портфолиото й също ухаеше на онзи парфюм. Имаше нейна снимка на една от страниците. Не изглеждаше по-различно на живо. Като че ли Анелия се опасяваше от вниманието в погледа й. Там се криеше нещо опасно, ледено и дълбоко, изпълнено със сериозност. Опита се да си спомни срещата и тона й. Гласът й беше болнав, звучеше дрезгаво и ниско. Беше убедена, че я гледаше право в очите, докато й разказваше за себе си. Сякаш очите й чертаеха пътя на тръпките, които минава по тялото й. Разтърси глава и се залови за работа.
Новите пет дни започнаха скоростно. С куп задачи, срещи с клиенти и поръчки. В най-смелите си мечти Анелия вече бе на брега на някой отдалечен курорт и допиваше кафето си под жаркото слънце. Имаше чувството, че главата й ще експлодира. Че в един момент ще предаде темпото, с което, по принцип, бе свикнала да довършва започнатото.
Излезе от кабинета си и с бърза крачка се запъти към колежките си. Нуждаеше се от миг спокойствие. Покани на кафе две от тях, които й бяха близки приятелки и се загледа в групичката мъже, която се бе събрала в кръг и обсъждаше нещо.
– Кой е онзи по средата? – попита ги Анелия.
– О, това е Ники. Новата колежка.
– Ох, само ако беше мъж... – въздъхна другата.
– Диди! Какви ги говориш?! – стрелна я Анелия.
– Я, стига, Ани! И лесбийките могат да доставят удоволствие с джаджите, които използват, а и не само.
– Ммм... бих се заклела, че Николета чука върховно. Погледнете как седи до другите мъже, какви рамене има..., ако не знаеш – ще си помислиш, че това е мъж.
Анелия слушаше колежките си и не вярваше на ушите си. Щеше да пие кафето си сама. Тръгна към асансьорите. А на изхода до стъклените врати се размина с новата.
– Здравейте. – поздрави тя.
– Здрасти... – за момент си позволи да срещне студенината й.
Искаше й се да изчезне от периметъра й час по-скоро и да се скрие. Господи! Отново усети онзи парфюм. Беше толкова привличащ. Забърза още повече.
През следващите дни Николета се бе превърнала в главната тема на приятелките й. Слушаше за нея постоянно. Как мъжете гледали в очите й и изпълнявали всичко, което тя искала да се завърши в деня. Позицията й бе такава, че бе отговорник на отдела, в който работеха почти всичките й колеги от мъжки пол. Бе повече от объркана. Уловила се бе, че разглежда поведението й и отмяташе качества, присъщи само на по-силния пол. Неведнъж си бе позволила да изследва тялото й. Бе убедена, че тренира нещо силово. Понякога, когато я наблюдаваше как говори по телефона, виждаше как ризата й попива формите на силните й ръце. Гледаше на нея повече като на мъж, понякога забравяше, че е Николета. Чуваше името й на оперативките. Колегите й я споменаваха с добри думи. Бяха доволни от нея. Имаше чувството, че всички се бяха побъркали по този нов човек. Какво се случваше?! Само тя ли бе тролът в стадото?! Не бе способна да събере мислите си.
В края на деня бе повече от изнервена. Остана след работно време, за да разпредели задачите за следващите дни. Бе оставила включена само нощната си лампа. Заедно с раздразнението й, чувстваше и нещо друго. Много различно, което до сега не й се бе случвало на работното място. Беше толкова възбудена и сама не знаеше от какво. В един момент се усети, че гледа в една точка. Притиснала бе бедрата си едно в друго. Толкова жадна бе за секс, че дори позицията, в която се намираше, й носеше някакво дълбоко удоволствие. Зарови ръце в косите си и изпуфтя. Усети овлажняването си, вътрешно се побърка напълно. Как можеше да си причини подобно нещо?! В офиса?! Знаеше, че няма никой, но... да се възбуди до такъв предел?! А в същото време да бъде адски ядосана?!
От толкова работа бе забравила за себе си и нуждите си. Изпитваше нужда от удоволствие. От див секс, който щеше да я остави безпомощна. Който щеше да погаси всички бури в нея. Дори предпочиташе бясно чукане, пред това да остане така. В това състояние. Вдигна единия си крак на бюрото, без дори да сваля токчетата си. Полата й се набра нагоре. Прокара ръка там. Усети колко гореща бе плътта й. Готова за онова... Протърка я през бельото си в кръгови движения. Отпусна се, напълно завладяна от усещането. Конвулсиите започнаха да я заливат на горещи вълни. Продължаваше по-бързо. Притискаше върха на пръстите си по-дълбоко в себе си. Отдадена на чувството се приближаваше към края на разпадането. И тогава я видя. Там. В сянката на касата на вратата. Бе се подпряла с рамо и наблюдаваше безучастно. Стресна се и веднага се изправи, потънала от срам. Николета се приближи към бюрото й и остави една папка. Анелия се бе разкъсала от въпроси и неизвестности. От кога седеше там и я наблюдаваше?!
– Ти си манипулатор! – заби й шамар с всичката сила, на която бе способна в този момент.
Николета не реагира. Стисна челюст, сякаш прибра всички свои думи и ги запази за себе си. Анелия се надигна на пръсти, придърпа врата й и зацелува жадно устните й. Чувстваше се беззащитна. Пред височината й. Пред излъчването й. Пред погледа, ръцете й, които обиколиха кръста й и я опариха отново. Пометена от страховете си, примесени с непреодолима възбуда, допусна езика й да изучи нейния. Поддала се бе на нещото, което й бе непознато и това нещо я беше изненадало повече, отколкото тя самата подозираше.
– Какво трябва да правя? – отдръпна се за миг и се осмели да я погледне в очите.
– Не е нужно да правиш нещо... – Ники потисна усмивката си.
– Заведи ме някъде и го направи, както желаеш...
Анелия не устоя и отново нападна устните й. Но не след дълго бе спряна.
– Все още не си готова. – дрезгавината в тона на Николета я довърши и обърка още повече.
Остана стъписана. Видя как високата фигура притегля ръката й, оставя целувката си и излиза бавно от кабинета. Стелещото се ухание сега разкриваше на въображението й една съвсем различна история...
 

https://www.youtube.com/watch?v=f6SGgPQsrfQ