Всеки ден край царския дворец минавали просяци. Потропвали на портите и ако там наблизо бил принцът, получавали от него храна и някоя паричка. Но ако го нямало там, стражите бързали да ги прогонят. Така и този ден на вратата почукала старица. Окъсана и гладна била. Виждало се, че е много бедна. Принцът бил наблизо, отворил вратата и я поканил да влезе. Наредил да я нахранят. Дал ù паричка и вече си тръгвал, когато тя проговорила:

- Благодаря ти, момко, за всичко. Сега и аз искам да ти се отплатя. От сега нататък ще имаш дарбата да четеш мислите на хората. Старицата казала всичко това на принца и си отишла.

Принцът се забавлявал. В началото било интересно да знае какво си мисли всеки срещнат човек. Но започнал да усеща, че хората са неискрени. Даже близките му са не такива, каквито ги знае. Започнал по-често да ходи на лов. Така избягвал срещите с хора. Станал  тъжен. Царските дъщери, например, за които искали да го оженят, си мислели: „той е красив” или „той е богат”,  или и двете заедно. Не можел да ги гледа дори. Толкова му били противни. И пак заминавал в гората.

Един ден в гората видял девойка да бере гъби. Казал ù - добър ден - и си помислил:  ,,бедна е, но е много красива. Какви ли мисли са в главата на една бедна, но красива девойка?  И разбрал. Тя си мислела: -  ,,Защо ме заговори този богат момък? Не вижда ли, че съм бедна или ми се подиграва.”

- Добър да е и твоят ден –  му казала, а си помислила:  ,,Как да разбере колко много го харесвам, но че имам само работните си ръце. Това ми е богатството. Че ако ме вземе за жена, ще има тих дом и щастлив живот.”

Продължила да си бере гъбите, сякаш, че забравила за него.

Принцът отишъл при девойката, хванал ръката ù и я попитал:

- Ще се омъжиш ли за мен, девойко?  Аз нямам много,  но имам една колибка наблизо в гората. Ще живеем там, но да знаеш, че вечер ще излизам. Ще се прибирам вкъщи на сутринта и ти няма да ме питаш къде съм бил,  какво съм правил. Съгласна ли си да имаш такъв мъж? Ще ме обичаш ли? Ще ме чакаш ли?

-  Да. - отговорила девойката и сложила глава на рамото му. Само си помислила- „а той ще ме обича ли?”

Заживели младите хора. В любов и разбирателство заживели. Обичта им била голяма и истинска. Вечер младият мъж заминавал, а на сутринта се завръщал. Всяка сутрин младата жена го чакала с мисълта: - дали е здрав, добре ли е, обича ли ме? Той я прегръщал и я завъртал около себе си. И се смеели, смеели...

Принцът пазел тайната си. Не се издавал с нищо. Вечер отивал в двореца. Всички мислели, че се връща от лов. Сутрин,  когато излизал,  мислели,  че отива на лов. Така се нижели дните. Но царството било нападнато  и принцът трябвало да замине с войската на баща си.

Сбогувал се с жена си, като ù казал, че отива на война, но че ще се пази и ще си върне, когато тя свърши. Тръгнал принцът и даже не забелязал, че жена му е понапълняла малко. Пък и тя не му казала, че ще си имат детенце.

Минавало времето. Родило се момченце. Растяло под грижите на майка си и все чувало:

- Като си дойде татко ти, дали ще те познае?

Войната най-после свършила. Със помощта на принца свършила. Нали разбирал какво си мисли противникът. Помогнал да свърши най-после войната.

Един ден и той си тръгнал към къщи. Наближил и на полянката пред  дома видял на килимче да седи малко детенце.

- Какво е това дете? Сигурно докато ме нямаше, жена ми се е омъжила и има дете.   Ще убия и него, и нея, като не ме е дочакала. - помислил си така, вдигнал пушката да застреля детето.

В този момент от къщи излязла жена му и той чул мислите ù, преди да дръпне спусъка.

- Ето, че татко ти се върна,  дете. Дали ще те познае? – и се затичала към него.

Изтръпнал принцът, като си помислил какво щял да направи. Запрегръщал синчето и жена си. За първи път не тръгнал вечерта наникъде. Останал в дома си. На сутринта тръгнал из гората. Вървял и викал:

- Къде си, старице? Искам да ти върна дарбата. Тя вече не ми е нужна.

За негова радост старицата се явила. Той  благодарил и ù казал, че вече е намерил своето щастие и друго не иска. Сбогувал се с нея и се прибрал при семейството си.

После... се разбира. Завел семейството си в царския палат. Заживели щастливо и охолно. На принца не му било нужно да чете мислите на жена си. Той знаел, че тя е най-верният му приятел. Нали?