Дарче в София или на гости в Пинче
От един месец се чуваме по-често с Дарчето по телефона. Мъжът й също ми станал фен, чувам го, че потвърждава.
- - Много еротичен глас има твоя, я ми го дай! - и като се заприказвахме, станахме си приятели. Обаче нещо нашата сладурка ме подготвя отдалече за предстоящата ни среща в София.
- - С мъжа ми ще идваме до София и искаме да се видиме. Аз обаче малко съм се променила.
- - На снимката изглеждаш добре, колко да си се променила?
- - Абе, на снимката съм по-хубава и по-млада.
Викам си, тая да не е сложила фото от преди 10 години. Пак й се обаждам:
- - Добре тогава, носи в едната си ръка бутилка водка или ракийка, в другата плетка. Аз ще нося... какво да нося, аз съм си същата, ще ме познаеш.
Пристигнали и ми звънят да ми кажат в кое заведение са. Гримирам се, колежката ми избира половин час кое червило най-много ще ми отива. Даже се сресах, за да изглеждам добре, защото от 24 часа бях спала само 2. Докарах се до вид, удобен за пред хора и се метнах в едно такси. Обаждам се на мъжа на Пинче, той ми казва къде да завиеме наляво, аз понеже съм почти заспала, показвам на шофьора с ръка и го питам: „Нали това е ляво, да не сбъркам?" Айде после надясно и спираме пред заведението. Мартин ме чака, влизаме. Викам си - дано я позная! Ха!!! Видях я и седнах онемяла. Аз, онемяла?! Дарчето ме пита:
- - Толкова ли съм погрозняла, че чак поседна?
- - Чакай да си поема дъх. О, аз съм виждала и по-грозни, ама... - и като скочих и като я гушнах. Целувки, прегръдки, както си му е редът в наше село. Тя е такава хитруша, не е истина! Подстригала се късичко, направила си кичури. Една нежничка, ефирна, като кристална статуетка. Изглежда по-малка, отколкото на снимката. Също като Деси, само малко е по-висока. Осми „а" клас примерно. Тея двечките сигурно нарочно са си правили компютърно състарявяне на снимките, та като ги видиме, да викаме: "Мале, колко добре изглеждате!" А аз, глупачката, си сложих актуална. Трябваше да изпратя една актова бебешка, та да видят колко нежна кожа съм имала. И нито една бръчица. Нищо, свирено... Но ще ми е за урок друг път. Намачках после Мая и Пинче. Запознах се с Ади. А Драгиев го заклещили в ъгъла да не мога да припаря до него, защото знаят, че ми е слабост. Ма като ви казвам, че жените са злобни, вие - не.
- - Как си, момче?
- - Онзи ден те видях, но ти ме подмина.
- - Защо не се обади? По-добре, защото така щях да ти се зарадвам, че всички хора наоколо щяха да те вземат за световноизвестна звезда и да ти искат автографи. Пак нямаше да мога да те намачкам и да си поговориме. Я по-добре сам да си извоюваш световната слава, пък ние ще помагаме с каквото можем. Разчитай!
Все пак хубавото беше, че седнах между двама мъже и се почувствах веднага жена. Единият ми поръчва, другият ми подава огънче. Не ме питайте повече защо харесвам чуждите мъже. Мартин и Ангел са сладури! Па започнахме да се снимаме. Седнали Ади, Пинче и Майче една до друга и ни викат с Дарчето да се снимаме заедно. Аз категорично отказах. Снимах се с Дарче и с мъжете. Така изглеждам по като жена. Как ли пък няма да седна до ония деколтета. Ще взема да им купя по едно поло без ръкави. Мая се ядосва, че не си боядисала косата. Викам й:
- - Хак ти е! Миналия път, когато вечеряхме извън София, вие с Креми бяхте ходили на фризьор и ме извикахте в последния момент. Даже нямах време да се среша. Бехте се издокарали по презрамки, та мъжа ми се чудеше къде да гледа. Половин час не можа да поръча. Гледа менюто, гледа около презрамките... Как се удържах да не му бръкна в окото, просто се чудя. Добре, че захладня, та се облякохте и си поръчахме накрая и ние. И така... понеже в заведението беше шумно и не се чувахме, Пинче ни покани на гости. Станахме, пресякохме улицата и хоп - пак на маса. Докато се усетя, всички се настанили и за мен пак няма място до Драгиев. Дарчето казва:
- - Ти па все до него искаш. Верно, че е готин, но и Ели е готина!
- - Ма тя нека да си е готина, аз да не й преча да си е красива. Но не съм педераскиня, та да харесвам жени. Аз си падам по мъже и не знам защо по млади. Гледам, има място на дивана до един мъж, нов. Кога дойде? Запознахме се. Тодор се казва и ме предупредиха, че е мъжът на Ади. Добре, че ми казаха, въобще не му личеше, че е женен. Един усмихнат. Ади и тя. Тея да не лъжат, че са семейни. Много усмихнати бе. Трябва да проверя. На Ади партизанското име трябва да й е Усмивката. Само се усмихваше. А и веднъж ми каза: "Наздраве!", значи пие. Аз като седнах до Тошко, си пуснах да гледам телевизия по телефона. И го питам: "Нали гледаш реклами? Ако те тупна по крачето или полегна в теб, това е, защото като гледам телевизия, се чувствам като у дома." Не възрази момчето, та ми олекна. Айде пак да се снимаме. Викам: "До вас - не! Снимайте ме с Тодор." Като се изпъчи това момче, че то неговите гърди по-големи от мойте. Закъсах го. Тази вечер разбрах, че всяка уважаваща себе си жена трябвало да носи в чантата си презерватив. Оказа се, че аз нито съм жена, нито се уважавам. Намериха се 2 броя. Надухме ги и поред на номерата ние - двете пързалки, аз и Дарчето - се снимахме с гърди. Отиваха ни. Отиваме да си миеме ръцете в банята и питаме Пинчето:
- - Къде е банята?
- - Направо, наляво и после ще питате.
Намерихме я някак си и виждам Катрин.
- - Здравей, слънчице, как си?!
- - Ма ти току-що ме подмина и реших, че съм с шапка невидимка.
- - След нощна смяна съм точно като в песента: "Не чувам, не виждам и вие ми се свят" така че извини ме. - то милото се усмихва. Сигурно ще пита майка си дали не съм нещо превъртяла. Пинчето ми е приятелка все някак ще й обясни, че годинките не прощават на никого. И алкохолът също.
Бе хора, като ме видите, ковнете ми една глава, за да се разсъня и всичко ще е наред.
Поседяхме, пийнахме, хапнахме, посмяхме се. Стана късно и реших да си ходя. Часът е... полунощ. А как не ми се става. Викам си, ще пийна още едно и си тръгвам. Тъкмо ми сипват и мъжът ми ми звъни. „Ти няма ли да се прибираш, имаш ли акъл?!" „Аз ако имах, щях ли да те трая толкова години бе? Нали те канихме. Да си дошъл да видиш защо не ми се тръгва." Ангел ме изпраща. Взимам си такси и...
- - Значи след нощна не може да правиме това-онова, защото ти се спи, а като си с твоите откровенки, не мога да те прибера.
- - Ей, момченце, не сравнявай едното с другото. Нашите откровени срещи могат да се сравняват само с многократен оргазъм и повече даже! Разбих го! Така му се пада като ми вика. Другите изкарали до сутринта. Даже не им стигнало времето да се наприказват. Ма така си е редно, нали утрото е по-мъдро от вечерта. Блазе им, а аз се потих в тая жега. Сутринта се чухме с Дарчето. Мъжът й не спал цяла нощ. Притеснил се за мен, да не ме бие мъжа ми. Свил го корема и... цяла нощ се карал на чинията в тоалетната. Много чувствителни мъжете. Аз боя си го нямам за нищо, един екшън. По-гадно ми е като ми мълчи. Викам:
- - Дай ми го да го питам нещо искрено и лично. Ангеле, честно ми кажи, от нас ли връща поръчката?
- - Не бе, от салатите с шунка.
- - Ох, успокои ме!
Ако се реши да се видиме пак, ще му повярвам. Моя издържа, ще видиме Ангел дали е истински мъж. Иначе изглежда много добре!!!... Следва продължение!