Давя се.
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен,
може би само отчаянието и паниката.
Никой не ме вижда. А ми се струва, че целият свят чува виковете ми...
Но никой не се обръща. Като че ме няма... След миг наистина
ще изчезна...
Потъвам. Боря се с всички сили; наблизо има лодка,
проблясва надежда.
Опитвам се да се хвана - не успявам. Опитвам отново - пълен провал. ...