Шестнайсетгодишен, пускащ дълга коса, без да знае защо точно го прави, но сигурен, че ще го направи... Слуша скорпиънс, баладите. Пълни с красиви чувства. Малко тъжни, малко минорни и много красиви! Това съм аз, преди няколко години. Спомням си го този ден. Усещах, че нещо се случва с мен. Виждах ги тия песни неописуемо красиви. Съзнавах, че никога няма да ги чуя толкова хубави. Закъснявах за училище и с огромен кеф дослушвах Lady Starlight. Беше пролет. Започвах да крача по една пътека все по-уверено. Пътека с табели: Не лъжи, отстоявай позицията си, бъди мъж, цени женските чувства, НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! Няколко години тъпчех по тази пътека. Не преписах едно контролно, казвах на хората в очите какво мисля, независимо какво ще ми коства това и в резултат получих двама истински приятели и се лиших от фалшиви такива. Превърнах се в мъж, веднъж не преспах с някоя мадама, без да ми пука за нея. Дочаках да се влюбя в момиче, което ми харесва и изживях една красива първа любов. Обаче с `не се пред ...